1 бг депутат за изборите в Русия

Депутатът Ал.Симов разказа за изборите в Русия от мястото на събитието: "Няма да ви пиша за активност, резултати, хакерски атаки и опашки за гласуване. Това ще го дъвчем още много време. Ще ви опиша нещо човешко, което много ме впечатли в град Тула (обиколих доста секции в града, както и една в култовото село Ясна поляна). Руснаците имат традици да кръщават отделни свои пунктове за гласуване. Да, те носят имена. Първият от тях, който посетих беше кръстен на Владимир Висоцки. Пълен култ. Пред залата за гласуване беше направен импровизиран музей. Хората бяха донесни първи издания на негови книги, вестници, касетки, видеокасети, плочи, снимки, плакати на Висоцки. Имаше и музикант, който пееше негови песни. Изпя ни две. Като научи, че сред нас има французин веднага подхвана и "Моя цыганская" ("В сон мне жeлтые огни") на френски, защото и Висоцки навремето записва такава версия на песента. Ръкопляскахме. Няма как след такова прочувствено изпълнение.

 В друго училище пунктът беше кръстен "Герои на родината". Целият беше посветен на герои на Руската федерация от област Тула. Самото училище беше кръстено на друг герой - на млад възпитаник на училището, загинал в Дагестан през 1999 година в битка. Снимки, спомени, видеоматериал. Хората са събирали внимателно паметта за един обикновен човек и са спасили паметта за неговия подвиг от забравата. Зачудих се дали някога у нас ще стигнем до такова ниво на историческа памет. Да кръстим училище на негов възпитаник? Не знам, не знам...В руската история не зее дупка. За днешното общество няма разлика дали един негов гражданин е бил герой на социалистическия труд навремето или герой на Русия днес. За тях това са хора за подражание, хора, които да следват. Оказа се, че учениците много ценят и настояват за срещи с такива хора. И го правят дори и от прагматични съображения. Тези срещи им помагали да се ориентират за кариера. Ето как възпитаниците на Тулския държавен университет например си остават в Тула. Там има предприятия, те работят, хората не напускат. Тула е само на 200 километра от Москва, ама хората не се блъскат да ходят там.

Още един интересен факт. Казват, че Русия била в международна изолация. Един пример - само в моя хотел имаше наблюдатели от Франция, Германия, Аржентина, Уругвай, Никарагуа, Бразилия, Индия, Египет, Гърция, Мали, Конго, Литва, Латвия и после вече се отказах да помня..."