10-годишната давност лесно може да се заобиколи

Ако Конституционният съд не се произнесе до 1 юни догодина, какво ще стане?

Най-общо казано, всички задължения, по които не е направено нищо през последните 10 години към тази дата, ще се погасят, ако длъжникът се позове на нея. Иначе за длъжниците е важно също, че в момента, в който срокът на давността изтече, те могат да се позоват на тази давност когато пожелаят напред във времето - след 5 дни, след 1 месец или след 5 години. Няма пречка за това, стига към деня на изтичане на срока да е действал законовият текст, който бе приет.

Според мен голям проблем в случая ще е правната култура на населението.

Огромна част от дълговете, за които има оплаквания в момента, са породени от това, че длъжниците са се опитвали да се скрият от съда. Това е най-глупавото нещо, което един длъжник може да направи. Когато получите съобщение от съда, най-добре е да се осведомите за какво става дума и да направите най-елементарен опит да се защитите.

Дали ефектът от новата разпоредба ще е най-силен при колекторските агенции?

Опитът показва, че те не очакват съдебно събиране на вземанията си. В почти всички случаи за тези хора дълговете са погасени по давност, но поради това, че длъжникът не реагира, съдът не може служебно да приложи давностния срок. Тоест, въпреки че дългът ви е погасен с абсолютна давност, ако кредиторът отиде в съда и вие не възразите, съдът би следвало пак да ви осъди и по този начин да започне да тече нова давност.

Много объркано изглежда бъдещото прилагане на мярката.

Объркано е, защото това е резултат от желанието бързо да се постигнат резултати, които никъде по света не са постигнати. Обикновено за решаването на един проблем има два начина – бърз и правилен.

А какво означава новата разпоредба за хората с банкови кредити за жилище?

Давността не тече по отношение на дълг, който се изплаща на части и има различни падежи на всяка вноска. В този случай давността тече за всеки отделен падеж. За тези кредитополучатели в момента едва ли ще има особена промяна. Има вероятност обаче банките да започнат да ползват възможността да развалят договорите за кредит поради неплащане. В този случай главницата се изисква като вземане на извъндоговорно основание – връщане на недължимо от дадено, което ще спаси банките от давността. В такъв случай клиентът не дължи лихви, но трябва да върне главницата. Това вземане вече не произтича от договора, а от липсата на договор. Факт е, че досега не съм виждал разваляне на договор за банков кредит, защото предсрочната изискуемост е по-добрата възможност за банката, тъй като тя си запазва лихвите. Но при новата разпоредба е възможно да се стигне и до разваляне на договори.

А има ли вероятност да се стигне до страх у кредиторите, че ще загубят парите си и да започнат масови спешни действия по събиране на вземанията от длъжниците преди 1 юни 2021 г.?

Не се наемам да прогнозирам. Професионалните кредитори според мен имат достатъчно добри екипи от юристи, за да се ориентират в ситуацията, но вероятно има и хора, които са по-дребни кредитори и могат да прибегнат до най-различни действия.

От думите Ви излиза, че и откъм правна техника новата разпоредба ще създава проблеми?

Има няколко неясни момента в гласувания текст. Първо това е текстът, че давността няма да се прилага за отсрочени и разсрочени задължения. Не е ясно дали това важи само за периода на отсрочване и разсрочване или пък дори само с 1 ден да отсрочите една вноска по даден кредит, давността отпада. Вторият проблем е, че всяко договорно задължение лесно се превръща в извъндоговорно и така давността също няма да се прилага. Третият проблем е служебното прилагане на давността, което явно законодателят е искал да въведе, но в крайна сметка не го е направил.

Източник: Медиапул

Снимка: Дарик Радио