10 млрд.лв. дълг за година е финансова разюзданост: доц. П. Чобанов

развива бюджета. Точно тези средства, те не са малко, те са достатъчно, те биха могли да бъдат използвани, ако управляващите знаеха как. Като цяло един от най-големите проблеми на българската икономика в последните години, той се вижда от последните данни на БВП за развитието на икономиката, е, че инвестициите в икономиката продължават да намаляват. В реално изражение те са най-ниски за последните 15 години през първото тримесечие. Това означава, че няма инвестиции в нови мощности, няма обновление на икономиката, икономиката се декапитализира. А подобна икономика не може да расте. Към това като добавим загубата над 100 000 човека работна сила след началото на кризата с коронавируса до края на миналата година, на 2021 година, това означава, че другият фактор за развитието на производството, а именно работната сила, и той не се развива, и за него не се прави нищо. Какво да говорим за технологии и иновации – третият фактор за производство, те абсолютно липсват. Тоест, ние се намираме наистина в много трудна ситуация, която не позволява чрез предлагането, чрез производството да се реагира на повишеното търсене на инфлацията, и поради тази причина инфлацията ще продължава да расте.

Водещ: До какви стойности ще стигне, доц. Чобанов, каква е вашата прогноза?

Петър Чобанов : Трудно е в момента да се даде прогноза до какви стойности ще стигне, тъй като виждаме някои сигнали, че може да се забави потреблението, и по естествен начин, ако икономиката навлезе в рецесия, да се овладее инфлацията. Но тя категорично ще продължи да расте. Всичко зависи и от външни фактори, разбира се, не само от вътрешни – колко ще продължи напрежението, войната в Украйна, как ще се развиват цените на енергийните ресурси. Но като цяло мисля, че възходът ще продължи най-малко следващите няколко месеца и нищо чудно да достигнем и 20% инфлация, поне в определен момент през годината.

Основания за това дават и цените на производители – ние имаме една от най-високите инфлации на производствените цени в Европа, стигат на вътрешния пазар до 50%, което наистина е много, и предполага потенциал за развитие на инфлацията, която всеки от нас търпи по линия на потребителските цени. Зависи как ще реагират и заплатите, дали бизнесът ще намери някакви резерви там да повиши заплатите, тъй като хората е естествено да искат да защитят своите разполагаеми доходи, които инфлацията изяжда. Ако и това се случи, това ще генерира допълнителен инфлационен натиск. Тоест, факторите към момента действат към посока повишаване на инфлацията, факторът, който може да действа при липсата на адекватна политика за понижаване, за съжаление, е най-тежкият и труден фактор, който е намаляване на потреблението.

Водещ: Доц. Чобанов, вие говорите за липса на инвестиционна програма и инвестиционна политика и липсата на инвестиции, но липсват и компенсации за бизнеса, и той ще трябва всеки месец да се моли на правителството заради тока и газа и заради всякакви други свои разходи, които следва да бъдат по някакъв начин балансирани. Може би и затова социалните партньори не подкрепиха този бюджет във вмторник на Тристранния съвет.

Петър Чобанов : Аз много отдавна не съм виждал толкова категорична неподкрепа, тоест, липса на подкрепа на бюджет, какъвто беше демонстриран от социалните партньори. Но и там една от основните причини е липсата на диалог, липсата на умения наистина да се разбере къде са трудните моменти за бизнеса и за хората, и да се търси заедно с тях координация с бизнеса адекватното решение. Ние също се опитахме по този въпрос да дадем своя принос, като предложихме тези печалби, които са над нормалните печалби на някои енергийни дружества, да бъдат обложени, веднага парите да се връщат към бизнеса, но тъй като го предложи опозиционна партия, това така и не се случи до този момент. Можеше и други неща да се свършат съвместно между правителството и бизнеса, да се види какви суровини липсват в момента – метали, други материали, от какво зависи техният внос, дали не зависи от европейски квоти.

Там, където зависи от европейски квоти, да се търси решение на общоевропейско ниво да се увеличат тези квоти, така че да се компенсира липсата на внос от засегнатите от конфликти страни, които са Русия, Украйна и Беларус, и да се види как може в този момент бизнесът адекватно да достига до подобни суровини, материали и полуготови продукти, които в момента му липсват, тъй като се оплакват, че някои от нещата наистина трудно си ги набавят. Това също е част от правителствената политика, също би могло да бъде част от едни координиращи усилия. За съжаление, липсата на диалогичност, липсата на умения и желание да се води до подобен диалог доведоха до тази трудна ситуация, на която за съжаление решението към този момент не се вижда.

Водещ: Доц. Чобанов, в началото на нашия разговор вие обърнахте внимание на направеното от вас предупреждение още преди година, че България навлиза в дългова спирала. Ето сега виждаме, че са заложени задължения с още 10 милиарда до края на годината. Как ще се връщат тези пари? Ние лесно взимаме, но как ще ги плащаме обратно?

Петър Чобанов : Да, това е много важен въпрос. Другото, което може да се отбележи, че някак си водещи фигури в правителството продължават да твърдят, как дългът бил намалял с 2 милиарда спрямо края на миналата година. Дори това да беше вярно, това няма никакво значение, като до края на годината увеличават допълнително тавана на дълга и ще вземеш 10 милиарда дълг, но то не е и вярно. Ако с нещо е намалял към този момент, е със 700 милиона лева, то е временно явление, и много бързо ще бъде компенсирано от оставащите 8.5 милиарда, които те ще вземат през тази година. Тоест, да стигнем тези 10.3 милиарда, за които се говори.

В този момент не мисля, че е добро действие увеличаването на тавана на дълга с тези допълнителни 3 милиарда, те не са обосновани по никакъв начин, дефицитът се повишава само с 320-330 милиона. И изведнъж допълнителни 3 милиарда се вземат, защото догодина трябва да се връщало дълг. Че ние знаем много отдавна, че догодина трябва да се връща дълг. Трябваше просто този таван на дълга при липсата на реформи и адекватна политика да не е толкова, аз още миналата година отново предупреждавах, че ако не се вземат мерки, че ако не се стегне и не се стабилизира фискалната политика, тази година ще ни трябва 10 милиарда дълг. Тогава също бях обвиняван в някаква опозиционност, ето, че сега това се случи.

Водещ: Ето ни 10-те милиарда.

Петър Чобанов : 10-те милиарда са тук, те се предлагат, но се предлагат в неподходящ момент, когато предстои емисия на международните пазари. В този момент, след като си разказал някаква история, пратил си на Европейската комисия конвергентна програма, в която си разписал, че таванът на дълга ще ти бъде 7 милиарда тази година, това е известно и на международните инвеститори, и изведнъж решаваш в този момент да го вдигнеш с още 3 милиарда. И веднага ще последват въпроси: наистина дългът на България устойчив ли е? За съжаление, според Европейската комисия, той вече не е устойчив. Там е записано, че по отношение на редица показатели за публичните финанси ние се намираме в среден риск, досега сме били предимно в нисък риск, сега вече се оценяваме като среден риск. Има още една степен, която е за висок риск, не дай Боже, и него да го стигнем, което показва, че дългът е престанал да бъде устойчив, това, с което се гордяхме през последните години. Аз предупреждавах още от 2020 година, че така се разписва, помните едни 5 милиарди, които бяха взети тогава есента на 2020 година от предното управление, помните какво предупреждавах и за бюджет 2021 година. Тази стратегия продължава и сега. Стигнахме до тези 10 милиарда за година дълг, което е изключително голяма сума. И това, че нали ще го вземем при изгодни лихвени проценти съвсем не е сигурно, тъй като една Италия се финансира за своя 10-годишен дълг на 3.3% вече. Оттук нататък твърде вероятно е нашите лихвени нива да бъдат над този процент, което вече е много, което ще натовари бюджета допълнително през следващите години, и наистина вече ще ни става трудно да отговаряме на въпроса как да го вдигнем.

За съжаление, в етап на набиране на такъв дълг и във възходящия период, в който се намираме по отношение на дълга, отговорът към момента как се връщат тези пари е с повишаване на данъци. Тоест, това, което се случва сега, рискува в следващи години да резултира в абсолютната необходимост да повишим данъците, за да можем да си плащаме дълга, и да можем да постигнем една по-дисциплинирана фискална позиция. Да не говорим, че подобна дългова разюзданост, която се наблюдава в момента, може да застраши и валутния борд. Но да се надяваме, че няма да стигнем дотам, че все пак ще се намерят здрави сили, здрав разум в тази държава да овладеят процесите, и да не застрашаваме с това, което е най-важно за нашето развитие в последните 25 години.

Водещ: Тоест, ако ви разбирам правилно, доц. Чобанов, склонността на правителството и на финансовия му екип да взимат дълг след дълг ще се плати от българските данъкоплатци с данъци.

Петър Чобанов : Да, няма от кой друг, от българските данъкоплатци. Ако продължаваме по този начин, ще трябва да вдигнем данъците като първоначална реакция на всички тези процеси.

Водещ: Е, при това положение ние май трябва да се надяваме на компромис от Европейската комисия и Европейската централна банка, ако изобщо вървим към въвеждането на еврото? И такъв компромис реално ли е да ни се направи?

Петър Чобанов : Мисля, че политическата нестабилност, в която в момента се намираме, икономическата нестабилност, липсата на посока на развитие, липсата на адекватни мерки и реформи не ни дават никакво основание да смятаме, че догодина, ако бъдем оценени, ще изпълняваме минимално критерия за инфлация. Най-вероятно както вървим с тези дългови дефицити, няма да изпълняваме и критерия за дефицит. Така че мисля, че в момента това, което направи сегашното правителство, независимо от лозунгите, с които си служи, е, че то ни отдалечи от възможността на 1 януари 2024 година да приемем еврото като валута, тоест, да влезем в Еврозоната. Към момента нямаме абсолютно никакво основание да смятаме, че това може да се случи.

Водещ: Има ли решение в момента? Какво може да направи правителството, за да овладее ситуацията?

Петър Чобанов : Това, което могат да направят партиите или остатъкът от тях в управляващото мнозинство в момента, е да се отворят към диалог, да се седне да се говори дали е възможно по някакъв начин да се постигне някакъв консенсус за извършване на реформи, които да подпомогнат бизнеса в тази ситуация и да повишат потенциала за растеж. Но тъй като такава диалогичност не се наблюдава поне към момента, аз съм скептичен, че това ще се случи. Но това е пътят за развитие напред, независимо дали този парламент ще продължи да съществува или ще преминем отново през цикъл от избори.

Трябва да се търси наистина национален консенсус какъв е нашият икономически модел, на какво да бъде базиран и какви са необходимите реформи, така че да бъде постигнат, наистина да имаме един ускорен и догонващ икономически растеж и да можем да се справим с енергийната криза и предстоящата в глобален мащаб продоволствена криза. Това е пътят. Надявам се, както казах, да се намери здрав разум и здрави сили, които да тръгнат по този път на развитие, тъй като иначе рискуваме да влезем в доста сериозна кризисна ситуация.

Водещ: Може би въпросът ми да прозвучи като излишен, но ще ви го задам: кое е по-добро за България: правителството на малцинството или експертен кабинет?

Петър Чобанов : Това може към политиците да го зададем този въпрос, аз все пак съм гражданска квота и се ограничавам с експертните неща, нещата, от които най-много разбирам, и в които си позволявам да говоря. Ще изчакаме следващите дни да видим, какви ще са позициите на партиите в парламента и в каква посока ще тръгнат.