110 км през Небесните планини: Юрти отварят дивия Тяншан за туристи

Ала-Кьол, Киргизстан — Остават само още няколко десетки крачки по покрития със сняг сипей до върха на прохода, когато най-накрая се изкачвам и пред мен се разкрива панорама от планински хребети, обграждащи сините води на ледниково езеро.

Околните върхове са известни като „Небесните планини“ – приблизителният превод на Тенгир-Тоо на киргизки и Тяншан на китайски. От мястото, на което стоя, сякаш на върха на света, трудно е човек да спори с това име.

Гледката към езерото Ала-Кьол е един от многото впечатляващи моменти по близо 110-километровия туристически маршрут през Киргизстан.

Пътеката Ak-Suu Transverse, или AST, преминава през някои от най-красивите части на киргизкия Тяншан. В миналото маршрутът е бил по силите основно на опитни туристи, готови да носят тежки раници, пълни с палатки, храна и дрехи за няколко дни.

През последните години обаче предприемчиви местни жители започват да използват традиционните кръгли юрти boz-ui, в които номадските пастири живеят сезонно, като сравнително удобни места за настаняване. Така из тази отдалечена дива местност постепенно се създава мрежа от лагери и днес маршрутът може да бъде изминат само с малка дневна раница.

Буря край езерото

Тъкмо се каня да се отправя към шестия лагер с юрти по време на прехода си, разположен на брега на Ала-Кьол, когато от южния хоризонт внезапно връхлита буря. Мъглата става все по-гъста и скоро започва пороен дъжд.

Студената вода прониква през дрехите ми, докато извиквам за довиждане на малцината други туристи и сам се отправям надолу по странична пътека към брега на езерото, разположен на няколкостотин метра по-ниско.

Докато слизам от прохода, ме обзема съмнение. Ще успея ли изобщо да намеря лагера, ако дъждът продължи? Ще има ли някого там толкова рано през сезона, който да ме приеме? И защо продължавам да си причинявам това?

Докато се стъмва, съмненията стават все по-силни, а вълните на езерото се разбиват в скалите точно под краката ми. Тогава чувам някой високо над мен да вика името ми:

„Стееееефъъъъъън!“

Виковете стават все по-силни, докато самотна фигура не се спуска стремглаво по склона и изчезва зад завоя на брега.

Оказва се, че това е домакинът на лагера. Тръгвам след него към юртата и когато половин час по-късно прекрачвам прага с подгизнали обувки, чаят вече е готов, а на печката се готви плов – традиционно засищащо централноазиатско ястие от ориз, месо и зеленчуци.

Докато свалям мокрите си дрехи в топлината на юртата, вече съм напълно убеден, че парите за нощувките са си стрували.

Девет дни през планината

Маршрутът Ak-Suu Transverse започва от центъра за екотуризъм Джиргалан в най-източната част на Киргизстан. Пътеката преминава през седем планински прохода, а общото изкачване по маршрута е над 6500 метра.

По пътя туристите виждат високопланински езера, буйни водопади и летните пасища, известни като jailoo, където пастирите извеждат стадата си през топлите месеци.

Обикновено целият маршрут се изминава за девет дни, а днес по цялото му протежение има възможности за нощувка в юрти.

Юртите от филц, използвани от пастирите, са част от киргизкия пейзаж от векове. Всяка пролет те се изваждат от складовете в селата. След колективизацията през съветската епоха много малко от дори най-издръжливите пастири остават напълно номадски.

През топлите месеци обаче юртите отново се преместват заедно със стадата от овце, коне, крави и якове нагоре към планините, следвайки най-добрите пасища.

През 2024 г. местният планински водач, превърнал се в предприемач, Данияр Алъмбеков, променя модела на туристическата си компания Kyrgyz Life. Вместо основно да организира експедиции с водачи, готвачи и носачи, той започва да изгражда цяла мрежа от лагери с юрти по маршрута.

Алъмбеков разказва, че идеята дошла, след като видял успеха на три вече съществуващи лагера. Първоначално смятал да добави само още три.

„Но после разбрах, че всичко ще се разрасне и че трябва да обхвана целия AST“, казва той.

Бизнесът расте

Днес лагерите са се разширили и на места приличат на малки селища, а бизнесът продължава да расте въпреки някои логистични трудности.

„Изправихме се и пред проблема, че стана наистина трудно да намираме персонал, особено защото работата е сезонна. Броят на резервациите ни растеше всяка година, но в един момент можехме да обслужваме максимум две или три големи групи. С лагерите, които имаме сега, приемаме до 40–50 туристически групи дневно във всички наши лагери и все още разполагаме със свободни места“, разказва Алъмбеков.

За разлика от огромното мнозинство планински маршрути в Киргизстан, дивите пътеки на Ak-Suu Transverse могат да бъдат изминати и от самостоятелни туристи само с малка дневна раница и чифт щеки.

Тъй като лагерите на Kyrgyz Life осигуряват храна, подслон и дори спално бельо, на туристите реално са им необходими само дрехи за смяна и фотоапарат.

Без палатки, спални чували и тежки запаси от храна няма нужда и от огромни раници.

А по-леката раница означава и повече свобода за отклонения от основния маршрут – например изкачване до панорамни точки към връх Таштамбек-Тор Баши, висок около 4450 метра, или посещение на малки странични долини, осеяни с езера в районите Боз Учук и Аниртор.

За Алъмбеков възможността някои от най-красивите природни места в Киргизстан да станат достъпни за хора, които преди не са можели да ги посетят, е едно от основните предимства на прехода от юрта до юрта.

„Преди, когато трябваше сами да носим палатки и всичко останало, беше много по-сложно. Сега дори хора, които не са редовни планинари, могат да се справят“, казва той.

„Това е третата ни година и тази година по участъка от Джиргалан до Арашан в някои дни дори има повече туристи, отколкото от Арашан до Джети-Огуз.“

„Ak-Suu Finisher“

Много от туристите приемат маршрута като лично предизвикателство.

„Много хора гледат на пътеката като на изпитание и решават да предизвикат себе си – да преминат през седем прохода и около 100 километра, като своеобразен маратон“, казва Алъмбеков.

„Тази година започнахме да даваме медали „Ak-Suu Finisher“ на гостите, които съберат печати от всеки от лагерите с юрти по маршрута.“

Разликата в сравнение с миналото е очевидна още по време на прехода.

Преди години през първите пет или последните два дни от маршрута туристите можели да срещнат само няколко пастири. Днес аз срещам няколко групи планинари, които се отправят към Ала-Кьол.

Докато бавно се изкачваме към прохода Аниртор, всяка следваща крачка разкрива спираща дъха гледка. Макар всички да сме разочаровани от фалшивия превал, оказал се около 250 метра под основния хребет, настроението остава добро.

Тук няма пътища, няма лифтове и практически липсва инфраструктура в дивата планина. Общото мнение сред туристите е, че подобна недокосната природа става все по-трудна за намиране в популярните туристически дестинации.

Ала-Кьол

След последното стръмно изкачване до прохода Ала-Кьол болката в краката и дългите километри мигновено се забравят.

На това място маршрутът Transverse се слива с по-популярния тридневен кръгов маршрут от комплекса с горещи извори Алтън Арашан до езерото Ала-Кьол и след това към долината Каракол.

Самотата временно изчезва, но гледките стават още по-впечатляващи.

Зад езерото се простира дългият около километър ледник Такър-Тор, който го захранва. Зад него един след друг се издигат планински върхове с височина над 4900 метра, образувайки панорама, която остава в паметта дълго след като човек вече е забравил за подгизналите си от дъжда обувки.

А някъде наблизо, в някой от лагерите с юрти, винаги те чака топъл чайник.

„Този маршрут има всичко“

„Като човек, който е правил немалко преходи по целия свят, мога да кажа, че този наистина има всичко“, казва американската туристка Тара Фенуик-Смит, която е изминала целия AST.

„Трудни проходи, зелени долини със заснежени планини, буйни реки с трудни пресичания, повече коне, отколкото хора, и от време на време някой дружелюбен пастир, който не е виждал турист от месеци и те кани в юртата си на чай.“

„Не само успяхме да видим невероятни гледки от дивата киргизка природа, но и да усетим част от изключително топлата местна култура. Не бих могла да препоръчам този маршрут повече – само си носете дъждобран!“

Практическа информация

Летището на туристическия център Каракол (IKG) получава международен статут след дългоочакваното си повторно откриване през 2024 г., но към момента от него се изпълняват само вътрешни полети между киргизката столица Бишкек и южния град Ош.

Близкото международно летище Исък-Кул (IKU) предлага сезонни полети от Казахстан, Узбекистан и Русия, а международното летище Манас в Бишкек (BSZ) има добри връзки с големи летища в Европа, Близкия изток и Азия.

Самостоятелен организиран преход с включени нощувки в юрти и три хранения дневно започва от 5600 киргизки сома – около 64 долара на ден, когато е резервиран директно чрез Kyrgyz Life.

При необходимост срещу допълнително заплащане могат да бъдат наети водачи и коне.

За малки групи с по-ограничен бюджет има и фиксирани седмични дати за тръгване през активния летен сезон.

Туристите, които искат да изминат Ak-Suu Transverse напълно самостоятелно, трябва да предвидят и символична входна такса от около 300 киргизки сома – приблизително 3,50 долара, за Националния парк Каракол, както и транспортните разходи до началната точка на маршрута и обратно.

На снимката: Маршрутът Ak-Suu Transverse: 110-километров преход през планините Тенгир-Тоо, известни и като Тяншан, в Киргизстан разкрива впечатляващи гледки към една от малко изследваните диви области на Централна Азия.

Превод по CNN, By Stephen Lioy със съкращения