€12млрд. НЕ са ни сигурни, останалото-чак след дълги ратификации: Калфин

Рисковете

Четиридневните преговори на европейските лидери доведоха и до компромиси, които вероятно ще създадат проблеми.

Първият е, че новият фонд трябва да бъде одобрен по процедурата за собствените приходи, която предполага освен единодушие в Европейския съвет, но също и ратификация от Европейския и националните парламенти. Това е дълга и несигурна процедура, която ще постави под риск  началото на работата на фонда от средата на следващата година, както е предвидено.

Второ, многогодишният бюджет отново намалява, което вече създава негативен тренд, който ще продължава минимум 15 години. Така се задълбочава противоречието между политическите амбиции на европейските лидери и инструментите, които да осигурят тяхното изпълнение.

Трето, постигнатото споразумение отлага темата за източниците за връщане на заема, който ще вземе Европейската комисия. Докато не се приемат някои от предлаганите собствени източници за финансиране, заплахата за допълнително натоварване на данъкоплатците ще стои и ще отравя дебата по общия бюджет на ЕС.

Четвърто, Европейският съвет прие да се увеличат рабатите (отстъпките-б.р.) на т.нар. „спестовни“ страни членки. Те ще спестят средства за сметка на увеличените вноски на всички останали. Този механизъм прави европейския бюджет напълно непрозрачен и дискредитира принципа за европейска солидарност.

Българската сделка

За България решението на Европейския съвет е добра новина. Като страна, която е нетен бенефициент, ние имаме интерес да има приет бюджет на ЕС и публичните европейски средства да нарастват.

Страната ще получи най-много средства като процент от БВП, което едва ли е повод за гордост, защото причината е слабата българска икономика. Средствата, които очакваме са около 17 милиарда евро от седемгодишния бюджет и около 12 милиарда – от Фонда за възстановяване. От фонда малко над 4 милиарда ще са заеми, които ще получим, ако държим на тях, но ще трябва да ги връщаме.

Въпросните 12 милиарда евро от фонда ще се получават по нов начин. Основната част от тях ще бъде свързана с постигането на конкретни резултати. Те трябва да са свързани с препоръките от Европейския семестър – за България това е цифровизацията и повишаване на производителността на икономиката, по-добра администрация, намаляване на неравенствата в доходите, борба с бедността, ограничаване на отпадналите от училище, подобряване на работата на съдебната система, борбата с корупцията и с прането на пари.

Всички страни ще трябва да покажат как ще постигнат неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика. За България последното означава значителни промени в енергетиката, селското стопанство, промишлеността, но също и в бита, отоплението, транспорта.

Средствата от фонда „Следващо поколение ЕС“ са пари за реформи. Затова напълно неверни и подвеждащи са изчисленията по медиите по колко евро се падали на български гражданин и заявленията на двама вицепремиери, че пари ще има за всеки, който поиска, защото били „много“. Българските граждани няма да получават европейски пари. Те трябва да получават реформи и публични услуги, които да им подобрят живота.

Как ще стане това зависи от правителството.

На практика с този бюджет и особено с приетите правила на Фонда за възстановяване, България ще бъде изправена пред две алтернативи – едната е да вземе европейските средства, но и да вложи още огромен национален ресурс – публичен и частен и да положи максимално усилие за доближаване до средните европейски икономически, социални и екологични стандарти.

Това предполага много по-различно от досегашното управление на икономическите и социални процеси. Другата – да отлага до последно необходимите реформи и в крайна сметка да не ги направи или да ги направи частично. Така постепенно страната ще се отдалечи не само от европейските стандарти, но и от вземането на общоевропейски решения.

Следващата стъпка ще бъде направена до няколко месеца. През октомври България трябва да представи първи вариант на план за дейности, които ще бъдат финансирани от фонда за възстановяване и за очакваните резултати. Тогава ще си проличи дали има шанс този път европейските средства да предизвикат сериозни и дълго очаквани реформи в страната ни.