17 фалирали болници, система за електронно здравеопазване до 2 години
Парламентът поиска в срок от 2 години да бъде изградена и въведена система за електронно здравеопазване и всички нейни компоненти. Това решиха депутатите след разискванията по питане от народния представител от БСП Георги Йорданов към министъра на здравеопазването Николай Петров относно стратегия за развитие на лечебните заведения за болнична помощ в Република България, предаде Фокус.
За проекта на решение, предложен от ГЕРБ гласуваха 129 народни представители, „против“ – 7, „въздържали се“- 56, с което бе приет. Депутатите решиха още министърът на здравеопазването два пъти годишно през месеците юни и декември да предоставя на Комисията по здравеопазване доклад за текущото финансово състояние на държавните общински лечебни заведения за болничната медицинска помощ. В срок до 31 декември 2017 г. министърът на здравеопазването трябва да представи информация на Комисията по здравеопазването относно готовността за въвеждане на единни стандарти за управление на държавните общински лечебни заведения за болнична медицинска помощ и за изготвянето на нормативно утвърдени механизми за контрол по тяхното изпълнение. Приетото проекторешение включва още министърът на здравеопазването да представи концепция за обезпечаването на всички кадри в системата и тяхното кариерно развитие. Предложенията на БСП бяха отхвърлени от Народното събрание. От групата предлагаха до 1 септмеври да се направи стратегия за опазване и развитие на държавното и общинско здравеопазване и до 31 декември министърът да представи новата национална здравна карта на Република България.
"За" тяхното предложение гласуваха 65 народни представители, "против" -87 "въздържали се" - 39. От своя страна здравният министър Николай Петров заяви, че моделът на управление при частните болници е добър и ефективен, което означава, че трябва да се поучат от него. Според него този дебат е изключително важен за него лично, както и за екипа под негово ръководство. „Формула на разпределение на средствата от НЗОК – това са нашите пари и на всички е ясно, че те не са достатъчни да задоволят всички потребности на 343-те болнични заведения в страната“, коментира Петров.
От общинските болници 17 вече са фалирали, каза народният представител от ДПС Нигяр Джафер и посочи, че има заплаха от фалит на областни болници и е въпрос на време колко от тях "ще отидат в небитието". По думите й дълговете на болниците отдавна са преминали 500 млн. лв., а здравноосигурителният модел и монополът на НЗОК генерират дефицит ежегодно.
Дефицитът на НЗОК се трансформира в траен дефицит на лечебните заведения, допълни Джафер. Резервът на НЗОК се разпределя рано, а март-април започва да се говори за актуализация на бюджета на НЗОК. Според Джафер лъжата, че НЗОК няма дългове и неразплетени разходи, е "удобна еквилибристика". Тя припомни, че НЗОК дължи за лечение в чужбина около 200 млн. лв., както и други средства за болниците.
Джафер посочи, че тежкият дефицит се обуславя от навлизането на иновативни медикаменти и терапии, от прекъснатата връзка между отделните звена на здравната система, от липсата на палиативни грижи и др. Очакваме контрол и предвидимост в системата, създаването на електронно здравеопазване, демонополизация на НЗОК, преодоляване на проблема с достъпа до медицинска помощ, системна профилактика и ранна диагностика, протекционизъм по отношение на човешките кадри, добави Джафер.
По думите й болниците фалират заради липса на лекари и медицински сестри.
"Предлагаме две реални стъпки - до две години да се въведе система на електронно здравеопазване с всичките му компоненти, за да има прозрачност и ефективен контрол на харчовете, и министърът на здравеопазването до шест месеца да представи концепция за обезпечаване с кадри на системата на здравеопазването и за тяхното развитие", каза още Джафер.