19min.bg

217 хиляди души не вярват, че някога пак ще намерят работа

През последните месеци сме свидетели на непрекъснатите заклинания на социалния министър Тотю Младенов, че безработицата намалявала. Той стигна в наглостта си дотам, че обяви спад от 1% в чест на първата годишнина на правителството. Стъкмистиката на Тотю така и не стигна до 10%.


Публикуваните вчера данни на Националния статичестически институт обаче са категорични. Безработицата у нас през второто тримесечие на 2010 е била 10%, спрямо 6,3 % на раздяла с Тройната коалиция. Процентите звучат сухо, не не и когато ги заменим с конкретни хора. Безработните през тримесечието са общо 342 хил., като са се увеличили със 120 хил или (54%) спрямо година по-рано, когато социален министър беше днешната червена депутатка Емилия Масларова.


Най-тъжния факт, изнесен от нционалната статистика се отнася до трайната безработица. Оставяме настрана шикалкавенето, заложено от управляващите – да смятат за трайно безработни онези, които са без препитание година, вместо по международните стандарти – шест месеца. Продължително безработните лица (над една година) са 43,3% от всички безработни (44,8% преди година), а младежката безработица (15-24 г.) за второто тримесечие достига 21,2%.


По-важното е, че обезкуражените лица, които желаят да работят, но не търсят активно работа защото не вярват, че ще намерят, са 217 хил. Това е колкото населението на град като Бургас!


Увеличението на броя на отпадналите от икономиката е с цели 46 хиляди души ( или с 27%) само за последната година.


За последната година безработицата при мъжете расте по-бързо, отколкото тази при жените. През второто тримесечие на 2010 тя е 10,5% при мъжете и 9,4% при жените, докато преди година числата бяха съответно: 6,3% и 6,4%.


Всички тези данни на НСИ се отнасят до официалната безработица – регистрираните в бюрата по труда. Особено сред младото поколение и слабограмотната част на населението – малцинствата и социалните аутсайдери обаче тя е много по-висока. Реалните проценти според проучвания на българските синдикати и на работодателските организации се движат между 15% и 17% от трудоспособното население – тоест числят колкото втория по големина български град Варна над 400 000 души.


Това ги прави втората партия в България, която ако гласува на избори, ще спечели от 25 до 30% от вота.