3-ма претенденти за евротрона след Меркел: Гардиън

обувките на Меркел като де факто лидер на ЕС”, заключава Гардиън.

„Въпреки че европейската политика почти не игра роля в немската избирателна кампания миналия месец, Германия се нуждае от ЕС повече, отколкото ЕС се нуждае от Германия”, отсъжда категорично най-влиятелният вестник в Англия, но и един от лидерите на мнение в света. „Взаимно се подкрепят да не пропаднат”, обяснява присъдата си лондонският всекидневник.

Ролята на финансов министър при Меркел и нейно вице в Голямата коалиция, гарантира на бъдещия канцлер Олаф Шолц сериозни претенции за евролидер. Благодарение на него икономиката на Германия и ЕС не спря при локдауните и сформира спасителния фонд от 750 млрд. за възстановяване и развитие, който конструкторът му нарече „ясен сигнал за солидарността и сигурността на ЕС”, цитира го Гардиън. Това му изгради образа на стратег, но и работяга, на когото може да се разчита. Заради което вероятно е и приносът му към смайващата победа на неговата партия, вдигнала през последните месеци резултатите си почти двойно – от 15 на 26%.

В момента Шолц е под натиск и няма да получи лесно лидерската роля на канцлер у дома си, за да грабне и европейския „трон”. Според Гардиън основното предизвикателство ще бъде как хем да се прави екореформа, хем това да става едновременно с икономическо развитие. „Той е прагматик повече, отколкото визионер”, довършва портрета му влиятелният вестник.

Още се помни речта на Макрон в Сорбоната от 2017 г., когато той безмилостно обрисува онова, с което ЕС трябва да се пребори, за да не изглежда „твърде слаб, твърде бавен, твърде неефективен”. Срещу това той предложи интеграция на Съюза с обща армия, реформа в еврозоната – данъчна хармонизация, обща политика към бежанците и досега, за да реализира идеите си на пътя му стоеше твърде плашливата и консенсусна Меркел, анализира Гардиън.

„Въпреки това обаче не са много наблюдателите, които смятат отстъпването на г-жа канцлера за изчистване на пътя към де факто лидерството на ЕС на френския амбициозен, нетърпелив и понякога арогантен президент”, отсъжда влиятелната медия.

Кризата със САЩ, Австралия и Велокбритания заради провалената многомилиардна сделка на Франция за продажба на ядрени подводници на страната-континент, накара Макрон да поиска още по-голяма европейска автономия на фона на скока на Китай и обръщането на американския интерес към Азия. „Много е възможно все повече лидери сред 27-те да подкрепят на фона на хаотичното изтегляне от Афганистан идеята за по-малка зависимост от Вашингтон на ЕС. В същото време малцина биха рискували да наранят трансатлантическите връзки и общата евроармия е далеч”, коментира Гардиън. И продължава: „Колко далеч ще стигне Франция ще зависи от нейното 6-месечно председателство на ЕС, което започва през януари и, разбира се, трябва да осигури преизбирането на Макрон на президентските избори през април. Той, естествено, ще се опита да вземе мантията на Меркел. Но ще се нуждае от партньори, с които да постигне компромис и консенсус, на които досега не е показал, че е особен майстор”.

Мария Пенчева