3 млрд.лв. за ББР, 150 млн.лв. за Домусчиеви от Китай

Държавната Българска банка за развитие подписа кредитна линия от 1,5 млрд.евро, което е почти 3 милиарда лева с китайския си събрат. Те обаче не са подарък и не са само за нас, а за всички в системата на 16-те източноевропейски държави, влизащи в организацията с център Китай. По тях ще трябва да бъдат защитавани конкретни проекти – нещо, което не можахме да предоставим на Катар, който ни бе отпуснал над 400 млн.лв., които по-късно си прибра. Според главния икономист на ББР Илия Лингорски 75% от средствата най-вероятно ще могат да останат в България, а линията дава на държавната ни финансова институция възможността да осъществява инвестиционно банкиране в целия регион.

Другото конкретно подписано споразумение по време на форума 16+1 беше кредит от малко под 100 милиона долара или над 150 милиона лева за Българския морски флот на братя Домусчиеви, за да може той да си поръча нови кораби. Вицепремиерът Симеонов извади приватизационните им ангажименти, според които плавателните съдове отдавна трябваше да бъдат на вода.

В земеделието заявките, че ще изнесем 10 млн.т тютюн за Китай се оказаха леко пресилени, тъй като цялото му световно производство възлиза на половината от това количество годишно. Де факто беше подписано фитосанитарно споразумение за белените слънчегледови семки.

 Шефът на смесената търговска камара Лъчезар Динев обаче постави някои конкретни проблеми. Това е пътната и особено железопътната инфраструктура, защото големите групи от КНР предпочитат придвижването със скоростни влакове, а не като нашите до 50 км/ч. Друга важна тема е визовият режим, който облагодетелства страните от Шенген за сметка на България и Румъния, тъй като за тях трябва една виза, а с двете си консулства на огромната територия на Китай сме силно неконкурентни. Трети важен въпрос е необслужването от никоя наша банка на кредитните карти, които използват над 90% от китайците.

Той пропусна проблема с пряката въздушна линия, без която няма как да имаме истински дял от над 15 000 000 китайски туристи в Европа. От Пекин, Шанхай, Сиян, Гуанчжоу се лети до Атина и Солун, до Букурещ, Будапеща, Прага, Варшава, но не и до София. Поне от 4 години транспортният министър Московски има предложения, но съзнателно бави откриването на линията, въпреки че китайците изпреварват руснаците като най-платежоспособни гости.