19min.bg

3 пъти повече доплащаме за здраве от другите в ЕС

Една от най-опасните тенденции остава възрастовата структура на медицинските специалисти, която се определя като „неблагоприятна“. Увеличаването на средната възраст увеличава риска от дефицит на кадри поради пенсиониране, се казва в документа „Национална здравна стратегия 2020-2030“, който е публикуван за обществено обсъждане. И през 2019 г. се установяват диспропорции в осигуреността с медицински специалисти по области и региони, пораждащи неравенства в достъпа до медицинска помощ.


Една от препоръките към страната ни е „да мобилизира достатъчно финансови ресурси за укрепване на устойчивостта, достъпността и капацитета на здравната система и да гарантира балансирано регионално разпределение на здравните работници, което да отговаря на потребностите на населението.“


В документа се посочва, че трябва да бъдат въведени иновативни методи в медицинската наука и практика. Сред тях най-важните са: 1. Въвеждане на ефективни скринингови програми на най-разпространените онкологични заболявания; 2. Подобряване на материалната база на лечебните заведения и осигуряване на високотехнологична апаратура за диагностика и лечение; 3. Създаване на условия за използване на телемедицина и развитие на въздушния санитарен транспорт в системата за спешна медицинска помощ; 4. Насърчаване на донорството и развитие на трансплантационната дейност.


Най-големият проблем за функционирането не само на здравната система, но и на останалите жизненоважни системи като образование, социално осигуряване и подпомагане, публични финанси е демографската криза - застаряване на населението, намалена раждаемост и др.


„При непроменени политики демографският фактор ще компрометира възможността на икономическата система да генерира висок и устойчив растеж и ще понижава ефективността на икономическата политика, насочена към осигуряването на предпоставки за такъв растеж“, се казва в стратегията.


„Повечето от здравните политики и стратегии не са успешни именно в практическото им прилагане. Слабост на националната здравна политика е доминирането на изолирани краткосрочни приоритети, които се променят често или остават неосъществени“, констатират авторите на документа. /БГНЕС