30 г. от Чисти ръце: нов живот за Италия след 45 г. мафия – как разплитането започна от подкупите в миланското метро и НЕК, прилича ли на нас през 2022 г.

Италия дели най-новата си история на Първа и Втора република, като границата е скандалът Подкуполис и операцията Чисти ръце, която го разкрива. За 5 месеца са погребани 4 от 5 основни стари партии и цялата дотогавашна политическа класа, управлявала олигархично с бизнеса и мафията 47 следвоенни години.

Разплитането на „чорапа” започва с разкрития за корупцията при строежа на миланското метро, последвани от нова порция разследвания около държавната енергетика – компанията ЕНИ, която е нещо като нашата НЕК.

Предистория:

Края на 1991 - началото на 1992 г. прокурорът Антонио ди Пиетро иска среща с американския консул в Милано, където магистратът работи, за да го запознае с мащабно свое дирене, в което са намесени крупни политици и бизнесмени на национално ниво. Дипломатът го изслушва и предава на посланика на САЩ, който говори със споменатите лидери и отклонява топката, но предава във Вашингтон инфото. Скоро е сменен и новият посланик дава знак на Ди Пиетро, че има гръб.

 След чисти ръце той става и политик - партията му Италия на ценностите дори влиза по-късно в парламента.

Старт:

17 февруари 1992 г. Гръмва скандалът Подкуполис или Tangentopoli на италиански. Най-просто и кратко разказано, крупен строителен предприемач, призован от дъщеря си за честност, след като за гадже й е внедрен младши следовател, да разкаже как е изнудван от партиите, за да получава поръчки по миланското метро и как се разпределят подкупите  – процентно според влиянието на дадените сили. Най-много за управляващите социалисти на Кракси, малко по-малко за християндемократите на Андреоти, още по-малко за либералите и социалдемократите и съвсем да не е без хич за комунистите.

Скандалът медийно гръмва в цяла Италия.

От 5-те партии комунистите набързо се преименуват на Демократична партия на левицата и единствени от 5-те оцеляват, като днес, както и през 23 от последните 30 години управляват Италия.

Завръзка:

Към разкритията за строежа на миланското метро се прибавят още по-грандиозни данни за корупция в държавната енергийна компания ЕНИ по на практика същата схема.

Връхна точка:

През юли в супер откровена реч пред парламента премиерът Кракси обявява оттеглянето си от политиката като публично признава, че „всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме”. Причакан, за да бъде замерян с всякакви предмети от тълпата, събрала се на спонтанен протест на омразата, той не избира задния вход, а гледайки хората се качва на своя служебен автомобил и отпрашва. Оказва се, че предвидливо е осигурил своя личен План Б като се преселва на вилата си в тунизийския курорт Хамамет, където ще намери и смъртта си.

Резултати:

Кракси получава 2 присъди за общо 10 г. в един от 42 процеса, водени за нелегалното финансиране на партиите през обществени поръчки, при които се разбира, че разкритите при 2-та скандала 60 млрд.лири или тогавашни 60 млн.марки – нещо като поне 100 млн. евро днес, са само капка в морето на корупцията на партиите, медиите, бизнеса и мафията в Италия. Някои местни партийни организации, включително комунистически в Тоскана и другаде, имат повече пари на сметките и в брой от централите си в Рим.

Осъдени са, а някои лежат и съвсем реално зад решетките, многобройни министри, депутати, кметове, бизнесмени, някои се и самоубиват.