30% поскъпване на винетките, по-висок осигурителен праг и ръст на държавния дълг: Гълъб Донев

Държавата предвижда 30% увеличение на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа от леките автомобили. Промяната ще влезе в сила от 1 август, от когато трябва да действа и редовния държавен бюджет за 2026 г. Предвидено е и разширяване на обхвата на тол системата, което ще засегне транспортния бранш.

Новината бе съобщена от финансовия министър Гълъб Донев по време на пресконференция, на която представи първи данни за Бюджет 2026 г. По думите му, мярката ще доведе до 53 млн. евро повече приходи в хазната.

    Предвиждаме от 1 август 2026 г. 30-процентно увеличение на винетните такси и разширяване на тол системата, като тук ефектът от тази мярка ще допринесе с 53 млн. евро.“

В момента цената на годишната винетка е 49.60 евро. След увеличението цената ще достигне 64.50 евро.

Припомняме, че на 1 юни влязоха в сила дълго отлаганите актуализирани тол такси за превозвачите, които първоначално трябваше да започнат да се прилагат още от 1 март. Това отлагане отвори временна дупка в държавните разчети, тъй като първоначалният план на регионалното министерство предвиждаше събирането на допълнителни 91 млн. евро за десетте месеца на настоящата година чрез въвеждането на новия сложен модел за таксуване.

Въпросният модел, който е в сила от началото на юни, преформатира плащанията на камионите и автобусите, като добави нов екологичен компонент, обвързан с отделяните въглеродни емисии. В момента превозвачите плащат тол такси за магистралите, скоростните пътища, първокласните и второкласни пътища. От обхвана на тол системата са изключени единствено третокласните пътища.

На този фон пък само преди седмици „Демократична България“ предложи да отпаднат винетките за част от пътищата. Според техните мотиви, в момента жителите на по-малките населени места, общини и села са принудени да плащат винетна такса в същия размер, в какъвто я заплащат и водачите, които системно пътуват по високоскоростната инфраструктура – автомагистрали и първокласни пътища. Ясно е обаче, че това предложение няма да срещне подкрепа с оглед на изтънелите финанси на държавата.

Целта е през 2028 година бюджетният дефицит да бъде до 3% от БВП.

"Чрез редица мерки с настоящия бюджет, за да постигнем свиване на прогнозния дефицит от 7,4% на 5,7% от БВП за 2026 година", заяви той.

Финансовият министър заяви, че това ще се случи като се следва балансиран подход за свиване на разходната част в бюджета и увеличаване на приходите.

Донев подчерта, че тези 5,7% дефицит се равняват на малко над 7 млрд. евро дефицит.

По-високи осигуровки

Предвижда се от 1 август 2026 г. максималният осигурителен доход да бъде увеличен до 2300 евро. Очакваният допълнителен приход от мярката е малко над 90 млн. евро.

Планирано е и повишаване на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии, при които ръстът ще бъде по-висок от този на минималната работна заплата. Предложението е на министъра на труда и социалната политика. Очакваните приходи от тази мярка са около 40 млн. евро.

Капиталовите разходи ще надхвърлят 9 млрд. евро

„Капиталовите разходи през 2026 г. се предвижда да надхвърлят 9 млрд. евро. В тази сума са включени и разходите с национално финансиране, които възлизат на над 4 млрд. евро“, посочи финансовият министър Гълъб Донев.

Държавният дълг ще достигне 50,5 млрд. евро през 2028 година

През 2026 г. се предвижда държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, което представлява 30,1% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Според разчетите през 2027 г. дългът ще нарасне до 44,7 млрд. евро, или 33,2% от БВП.

За 2028 г. прогнозата е държавният дълг да достигне 50,5 млрд. евро, което ще се равнява на 35,2% от БВП.

Минималният размер на фискалния резерв към края на 2026 г. се очаква да бъде 2,6 млрд. евро.

Приходи и разходи

Заложените приходи в бюджета са в размер на 49,561 млрд. евро.

56,800 млрд. евро са предвидените разходи.

Загаласе на средногодишна инфлация от 3,6%.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обяви, че са предприети мерки срещу сивата икономика, която се оценява на 34,6% от БВП.

Според проучване секторите с най-голям дял на сивата икономика са:

    туризъм;

    строителство;

    култура и развлечения;

    земеделие;

    търговия на едро и дребно.

 Предвижда се въвеждане на задължително електронно фактуриране за всички местни доставки от 2027 г. Тези предложения ще бъдат включени в годишните промени на данъчните закони и ще влязат в сила от 1 януари 2027 г.

Премиерът Радев: Няма да понижаваме нито с евро доходите на работещите, с едно изключение

По-късно днес проектът на Бюджет 2026 ще бъде публикуван на сайта на Министерството на финансите.

Част от предвидените промени трябва да влязат в сила още от 1 август. Сред основните въпроси остава механизмът за определяне на минималната работна заплата. Премиерът Румен Радев вече заяви, че той ще бъде променен и отхвърли твърденията за замразяване на минималните възнаграждения.

„Няма да понижаваме нито с евро доходите на работещите. С едно изключение – ще има реално намаляване на възнагражденията и въвеждане на таван за ограничен кръг хора – ръководства на някои държавни предприятия и бордове“, каза Радев.

По думите му няма да има масови съкращения в държавната администрация без предварителен анализ.

Вчера Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по предложението за промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани с осигуровките на държавните служители.

Първите политически реакции след представянето на проекта за Бюджет 2026 не закъсняха. От опозицията отправиха остри критики към финансовата рамка.

Лидерът на "Продължаваме промяната" (ПП) Асен Василев разкритикува представените параметри на проекта за Бюджет 2026.

„Основните параметри на проектобюджета, който предлага Гълъб Донев, са по-скандални от тези на бюджета, който свали кабинета „Желязков“, написа Василев в профила си във Facebook.

Той посочи, че от партията ще направят подробен анализ, след като се запознаят с текстовете на законопроектите за държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на НЗОК и тригодишната бюджетна прогноза.

„Ще коментираме проектобюджета подробно, когато се запознаем с текстовете на проектозаконите за държавния бюджет, за бюджета на ДОО, бюджета на НЗОК и тригодишната прогноза“, заяви Василев.

По думите му през последните дни са били представяни различни числа и намерения във връзка с бюджета.

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов определи Бюджет 2026 като пълна катастрофа.

Депутатът от ГЕРБ Деница Сачева коментира:

"Човекът управлявал България 11 месеца като министър - председател през последните 5 години, заедно със своите заместник - министри, всяка от които е била министър на финансите в последните 5 години, излезе представи бюджета за 2026 година и обвини за всичко....тежкото наследство.

Какво ни каза Гълъб Донев?

1. "Няма да намаляваме доходите", но всъщност увеличава осигуровките

Това е първото противоречие.

Донев твърди, че няма да намалява доходите, но едновременно с това увеличава максималния осигурителен доход, вдига минималните осигурителни прагове и прехвърля осигурителни вноски към държавните служители.

Ако държавата трябва да компенсира всички служители, за да не загубят нетен доход, възниква прост въпрос:

Къде тогава е бюджетният ефект?

Ако има компенсация – няма икономия.

Ако има икономия – има намаление на реалния доход.

Не могат да бъдат верни и двете твърдения едновременно.

2. Най-голямата приходна мярка е... винетка

Прави впечатление колко слаб е пакетът от приходни мерки. 30% увеличение на винетките.5% увеличение на минималните осигурителни прагове. По-висок максимален осигурителен доход.

Това не е реформа.

Това е прехвърляне на тежестта към хората, които вече плащат.

Няма нито една сериозна структурна мярка за растеж на икономиката.

3. Големият проблем остава непокътнат – публичният сектор

Донев обвинява публичния сектор за дефицита. След това обаче изрично казва, че съкращения няма да има в МВР и МО. Там са едни от най-бързо растящите разходи през последните години. Обявява проблема, но изключва най-големите му компоненти от решението.

4. Борбата със сивата икономика е бюджетна фантазия

Людмила Петкова твърди, че сивата икономика е 34,6% от БВП.

Ако това е вярно, това означава десетки милиарди евро. Но бюджетът разчита на ефекти от мерки, които още не съществуват: бъдещо електронно фактуриране; бъдещи контролни механизми и бъдещи секторни проверки. Тоест част от приходната база е изградена върху предположението, че администрацията внезапно ще стане много по-ефективна.

Това не е приходна политика. Това е надежда.

5. Дефицитът расте двойно, а дългът продължава да расте още експлозивно

Тук е най-силният удар. Донев представя бюджета като оздравителен.

Но неговите собствени числа показват:

2026 г. – 37,7 млрд евро дълг;

2027 г. – 44,7 млрд евро;

2028 г. – 50,5 млрд евро.

Тоест за две години държавният дълг расте с почти 13 млрд евро.

Въпросът е:

Ако това е оздравяване, как изглежда болестта?"

Кирил Пламенов