19min.bg

400 000 лв. ни осъдиха заради НАП



На особено мнение е била съдия Искра Александрова, която подчертава, че точно обстоятелствата, свързани с икономическата дейност на фирмата, са от значение, за да се приеме или не ограничението за възстановяване на данъчен кредит в ЗДДС.



След като не успява и по съдебен път да си върне ДДС за тунела, преди 3 години „КМБ“ завежда иск за обезщетение от общо над 374 000 лева срещу ВАС в Софийския градски съд (СГС). На толкова дружеството оценява причинените му имуществени вреди от несъобразената с правото на ЕС правораздавателна дейност на върховния съд. Миналата година СГС е отхвърлил иска (решението виж тук), но фирмата обжалва и така делото стига до Софийския апелативен съд.




Пред него ВАС заявява, че дори да е имало нарушение, то не е достатъчно обстоятелство за ангажиране на отговорността на съда, защото това би означавало преразглеждане на приключил съдебен спор, решен със силата на пресъдено нещо. Според ВАС няма и пряка причинна връзка между нарушението и твърдeните имуществени вреди, тъй като те биха настъпили единствено от незаконосъобразен ревизионен акт, но не и от постановеното съдебно решение.



Апелативните съдии обаче са категорични, че искът е допустим и по силата на принципа за лоялно сътрудничество в чл. 4, § 3 от Договора за ЕС, както и съгласно трайната практика на съда в Люксембург за отговорността на държавите-членки за вреди, причинени от актове на националните съдилища. САС цитира решенията на европейския съд по делата „Francovich“, с които е утвърдено принципното правно съждение, че всяка държава-членка е длъжна да възстанови вредите, причинени от нарушение на правото на ЕС, извършено от държавен орган, включително и от национален съд, действащ като последна инстанция.



В случая „КМБ“ твърди, че ВАС е нарушил правото на ЕС поради неправилно приложение на чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО, свързана с правото на възстановяване на ДДС и на чл. 267 Договора за функционирането на ЕС, според който пък националният съд е длъжен да сезира съда в Люксембург, когато пред него е повдигнат преюдициален въпрос по висящо дело, а решението му по него би било окончателно.