41 млрд. лв. за здраве при ГЕРБ: нито 1 нова държавна болница и липса на всичко при нищожни заплати на медиците

парите на НЗОК от обществени поръчки за харченето на средствата на данъкоплатците, за разлика от държавните. Купуват от свои собствени фирми на завишени цени медикаментите. Нищо, че директорите на частни клиники надминават и 1 млн.лв. годишни заплати. От нашите пари. Как системата работи толкова нагло пред очите на всички? Според директор на държавна болница в София – чрез отделяне на 25% за властта.
Дефицитът на елементарни лекарства е хроничен, на ваксини – всяка година при това време. Единственото дело за разследване на незаконния им износ – 5 г. се влачи и е до никъде.
Фондът за лечение на деца беше закрит, на неговото място „изгря” фондацията ХелпКарма, за която евродепутатът от ГЕРБ и дъщеря на шефката на фармагиганта АстраЗенека – Ева Паунова – Майдел, прокара специален регламент в Европарламента и я номинира, обсипвайки я с реклама и комплименти – височайша гаранция за надеждност.
Тотален недостиг на елементарни неща в болниците – здравните заведения от цяла България просят в нета за одеяла, чаршафи, лекарства, предпазни облекла. Вместо да им помага, държавата ги кара да се извиняват.
Тотално нежелание на общопрактикуващите лекари да преглеждат хората – диагнози се поставят по телефона дори в пандемията.
И още, и още...
Общо с над 40% растат средствата, които данъкоплатецът в България отделя за здравеопазване от 2011г. насам, изчисли специализираната икономическа медия Bloomberg.
В същото време, България заема последното 56-о място по ефективност на здравеопазването в световната класация по темата.
Един от последните доклади на ЕК, който описва състоянието на здравните системи на страните - членки сочи, че България е държавата с най-ниска средна продължителност на живота сред 28-те. Почти всички тревожни констатации  на Брюксел са иначе добре известни на българските власти, причините за тях са установени, а мерките за преодоляването им – набелязани, но резултат няма.
Още през 2013 г., когато за година управлява кабинетът Орешарски, при изготвянето на Националната здравна стратегия за периода от 2014 г. до 2020 г., МЗ констатира, че „основните предизвикателства са свързани с прогресивно влошаващите се показатели за здравно-демографското състояние на населението, нарастването на здравните неравенства и невъзможността на националната здравна система да отговори по адекватен начин на потребностите от достъпни и качествени здравни услуги“. Документът набелязва мерки за справяне с тези предизвикателства, сред които и „преориентиране на здравната политика от справяне с последиците за здравето към повлияване на факторите, които ги причиняват”. Въпреки наличието на време и средства всички препоръки останаха в рамките на пожеланията.