5,5 млрд. дефицит догодина: 2500 лв. нови заеми на работещ българин

поеме нов държавен дълг до 4.5 млрд. лв. Така в края на 2021 г. държавните задължения ще достигне до 30,1 млрд. лв. или 25,3% от БВП - двоен процент от съществуващия преди Борисов 1 и ГЕРБ. За сравнение през 2019 г. той бе едва 22 млрд. лв., или 18% от БВП, а за тази година се повишава до 28 млрд. лв., или 23,5% от БВП.
Освен това, на фона на падналата на половина реална икономика, сега властта реши да вдигне минималната работна заплата до 650 лв., което трябва да го плати бизнесът. Това е критично за основни сектори като леката промишленост, земеделието, туризмът се крепи на малките разлики - печалба от цент или части от цента (при ишлемето) и това ще доведе до фалити, десетки хиляди безработни и съответно по-малко данъчни постъпления в държавата.
    Дефицитът през 2021 г. ще бъде 4.9 млрд. лв. или 3.9% от БВП. За догодина бюджетът е разчетен при ръст на икономиката от 2.5%, но според мнозина експерти тези сметки не вземат под внимание свиването заради локдауна К19 кризата.
По този повод депутатите от БСП обявиха, че няма да подкрепят бюджета, защото е разчетен при нереалистичен ръст на икономиката и планираното 10% увеличение на приходите няма как да се изпълни.
От БСП поискаха от министъра на финансите Кирил Ананиев, който присъства в залата по време на гласуването, за да посочи къде в бюджета за изтичащата 2020 г. са предвидени средства за подпомагане на хората и бизнеса за втория локдаун. А за евентуален трети? Водещият заседанието в НС Емил Христов от ГЕРБ обаче не даде думата на финансовия министър за отговори.
Икономистите посочват, че заложеният спад от 3% през тази и година е нереален и ще бъде по-голям. В същото време растежът е надценен, оттам и приходите в хазната. Социалните харчове, разписани за една година, не могат да бъдат отнети от следващо правителство, защото политическата цена на такъв акт би била твърде голяма. Тоест - управляващите са заложили бюджетна бомба за всеки, който вземе властта след тях, посочват от Клуб Z.