50 г. АЕЦ: €70 млрд. за България

Само 4 г. от първата копка до пускането на първия ток от АЕЦ Козлодуй – на 4 септември най-големият и най-печелившият проект в историята на България става на половин век. За разлика от другия, стартиран в есента на 1974 г. - магистрала Хемус. За тези 50 г. централата, направена за неколкостотин милиона рубли - колко точно е държавна тайна, е изкарала поне 70 млрд.евро в произведено електричество за страната ни.

 
АЕЦ е открита на 4 септември 1974 г. лично от Тодор Живков

 
Като премиер през 1965 г. именно той решава да бъде стартиран обектът. Преди това десет години са подготвяни кадри за него – от бъдещите оператори на ядрените мощности, през инженерите до специализираните строители. А градежът на целия комплекс с 6 блока продължава етапно чак до 1991 г. – две години след падането на Живков, с пускането на последния реактор.

Всичко това става за сметка и с помощта на СССР, на който България по онова време е сателит. Инвестицията се връща в домати и други продукти, които по онова време земята ни ражда в огромни количества.

Реалното строителство на централата започва на 30 юни 1970 г. и още през пролетта на 1974 г. първи блок е напълно готов и оборудван, като пуска първи ток на 30 юни 1974 г. А на 24 юли плътно подава електричество в енергийната система на страната. В края на соца и зората на демокрацията, 43% от цялото елпроизводство на България идва от АЕЦ. А цената на тока у нас е толкова ниска, благодарение на това, че износът му е основно перо в цялостния ни експорт. Това води и до екоефект – спестените годишно вредни емисии са 8 пъти повече, отколкото е примерно ефектът от столичното метро при сегашния му размах.

Строеният успоредно с първи – втори реактор е пуснат на 22 август 1975 г. До 1982 г. се изгражгдат трети (1980 г.) и четвърти реактор. Следва пети, който е „в строя” от 1987 г. и позабавения заради кризата от 1990 – 91 г. шести се включва през 1991 г. Първите 4 от тях са по 400 МВ, а последните са по 1000.

От юли 1974г. до края на август 2023г. са генерирали общо 694 697 807 мегаватчаса електрическа енергия. А можеха и повече, но от 2006 г. не работят първите 4 реактора,които можеха да дават ток до 2010 г. с всички разрешителни за това и със стотици милиони, инвестирани от България в тях от зората на демокрацията до 2002 г., за да отговарят на всички евроизисквания. Други соцстрани си запазиха руските реактори. Ние – не.

През 1999 г. външният министър в кабинета на ОДС Н. Михайлова подписва съгласие за предварително затваряне на реакторите спрямо 2010 г. На 19.12.2002 г. кабинетът на НДСВ и

 
ДПС-Доган закри първите 4 с решение

 
на МС. Оправданието е, че така Австрия, която и досега ни мъчи – този път за Шенген, щяла да се съгласи да станем член на ЕС. В изпълнение на това решение, следващият кабинет – с мандата на ДСП-Доган, сформиран с БСП и НДСВ, официално затваря първите 4 реактора, което е 40% от общата мощност на АЕЦ, на 31.12.2006 г. – деня преди влизането ни в ЕС на 01.01.2007 г.

Подготовката на България да стане първата ядрена страна на Балканите и в цяла Югоизточна Европа започва с междуправителствена спогодба със СССР за подготовка на специалисти през 1955 г. Само за справа – днес имаме между 3 и 5 експерти, които завършват тази специалност годишно у нас, а уж се готвим за нови 2 реактора и имаме да експлоатираме съществуващите 12 г. напред.

2 години по-късно е създадена агенция на правителството за управляване на процеса – Комитет за мирно използване на атомната енергия, както и ядрено-научна база. Там започват опити и 4 г. по-късно е осъществена първата у нас реакция.

На 19 август оглавяваното от Т. Живков Политбюро на ЦК на БКП официално иска помощ от СССР за проектиране и строителство на АЕЦ. Близо година по-късно – на 15 юли 1966 г. е сключена двустранна спогодба за изграждане на централата.

 
Козлодуй е избран от 27 възможни площадки в България

 
Правят се теренни изследвания и цялата необходима подготовка, за да започне строителството на най-големия, най-технологичния и най-финансово успешния проект на нашата държава в нейната история.

Така е създадена базата – духовна и материална, за да може да стартира същинското строителство. Което, както вече посочихме, започва на 6 април 1970 г. На годишнината от Априлския пленум, на който Тодор Живков официално овладява властта.