500 млн. повече за здраве, а жена почина в болница, защото не можа да доплати лечение

При 500 млн.лв. повече за здраве в хазната за 2018 г. пациентка почина в столична болница, защото не е имала възможност да доплати за лечението си, съобщи Дарик радио. Жената не е получила аортна клапа, която би спасила живота й. В задачата се пита за хората или за мафията се харчат бюджетните средства?

Настоящото ръководство на Здравното министерство е въвело нови квоти за заплащане на медицинските изделия. Преди въвеждането на новите цени и правила НЗОК изцяло заплащаше общо 177 медицински изделия, сред които и сърдечни клапи.Сега касата отпуска едва 2600 лв. от цената за една животоспасяваща аортна клапа.  Пазарната стойност на изделието обаче е между 15 000 и 20 000 лева, т.е. десетократната разлика трябва да бъде покрита от пациента. Така е с министър -счетоводител, за когото все друг му е виновен за некадърността. В случая с пациентката от София не е имала тази възможност. Така поставянето на клапа е било отложено, докато се намерят средства, но тя не е успяла да доживее този момент.

Жената постъпила преди дни в кардиологична клиника с тежка сърдечна недостатъчност. Състоянието й не позволявало да бъде оперирана, затова следвало да се постави клапа по неоперативен път.

"От болницата са отложили поставянетона клапата, докато се намери някакво решение (за намиеране на средствата). Жената обаче не е могла да чака”, обясни председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров.

„Преди месец е имало предложение подобен тип изделия, от които имат нужда не повече от 50 души у нас годишно, да се заплащат напълно от НЗОК. За съжаление то не беше прието”, допълни Кацаров.

Заради новия Рамков договор парите, които Здравната каса отпуска за медицински изделия са намалени, а пациентите вече трябва да доплащат значителни суми - защо така при 500 млн. повече средства?! След въвеждането му шефове на болници вече алармираха, че ако пациента няма възможност да покрие разходите по лечението, то болниците ще започнат да трупат по-големи дългове. В случай, че се наложи  да бъде спасяван човешки живот, но болния не е платежоспособен, разходите остават за сметка на болницата. Пациентите у нас доплащат от джоба си най-вече за лекарства, които не се покриват изобщо или се плащат само частично от НЗОК, както и за медицински консумативи и дейности в болниците, които също са извън обхвата на здравния фонд. В началото на годината нашумя въпроса за задълженията на НЗОК, които възлизат на 271 млн.лв, като 133 млн. лв. от тях са просрочени дългове. По-рано от здравното министерство твърдяха, че НЗОК дължи едва 7.6 млн.лв. После си призна наглата лъжа, но не обясни защо води война срещу здравето на българите. Задълженията обричат пациентите да бъдат лишение не само от спешна помощ у нас, но и в чужбина.

В началото на април Световната здравна организация (СЗО) даде препоръка на България доплащането за медицинска помощ и лекарства от страна на пациентите да бъде сведено от 44.2% на 15%. Тогава ръководителят на СЗО у нас д-р Скендер Сила поясни, че целта е във всички държави  да бъде достигнато ниво от 15% на неформалните плащания на пациентите.

Анализи на СЗО показват, че най-бедните домакинства в Европа е много вероятно да отложат или за пропуснат да потърсят медицинска помощ поради финансови затруднения или други препятствия, свързани с достъпа. По данни на Евростат 2,5 млн. българи живеят в тежки материални лишения, а значи всеки от тях може да се окаже на мястото на пациентката от София.