6 района избират половината парламент
Жителите на София, Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград и Стара Загора ще имат собствено мнозинство в новия български парламент. Хората в 6-те от общо 31 избирателни района ще излъчат близо половината от състава на 42-ото народно събрание, тъй като общо мандатите им са 115, предаде 24 часа.
"Мнозинството" стана възможно, след като Централната избирателна комисия преразпредели мандатите съгласно данните от последното преброяване на населението. То регистрира миграцията към столицата и още няколко големи града, обясни и говорителят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Бисер Троянов. Така 14 депутатски мандата се прехвърлиха от по-малките райони към София, Варна, Бургас, Пловдив и Благоевград.
Затова през май столицата вече ще излъчи 42-ма народни представители - с 8 повече от досегашните. Варна и Бургас получават по още два мандата, а Пловдив и Благоевград - по 1. Най-голямо нарастване на тежестта има 23-и МИР в София, където вече ще се избират 16 народни представители.
Стара Загора запазва тежестта си със своите 11 мандата, останалите са под чертата на "големите" .
Освен регистрацията на партиите, която вече тече, голямата грижа на изборните надзорници е и попълването на състава на избирателните комисии. Формално отговорност за това носят партиите, които след консултации с областните управители (за районните комисии) и с кметовете (за секционните) излъчват свои хора в тях.
Проблемът обаче е липсата на достатъчно грамотни и мотивирани хора за секционните комисии. На референдума за АЕЦ, при който протоколите бяха опростени заради единствените два възможни отговора - "да" или "не", лъсна разлика от 10 000 между намерените бюлетини в урните и вписаните като гласували в проколите.При парламентарен вот по принцип грешките са повече, а тъй като Изборният кодекс е нов, рискът съвсем скача, обясняват експерти. Отделно част от определените за членове на СИК не се явяват да отворят секцията сутринта в изборния ден и се търсят по спешност резервни. Една от причините е ниското заплащане на хората, признават членове на ЦИК.
"Обичаен процес при секционните комисии е подмяна на членовете им. Заложихме като изискване по-голям бюджет, за да се плати на хората, но за съжаление това, че изборите са предсрочни, не позволи първоначално планирананите възнаграждения", коментира говорителят Бисер Троянов. Все пак вотът през май ще осигури внушителна заетост на политически активни граждани - близо 70 хиляди души са нужни за секционните комисии. По неофициална информация те ще вземат по 40 лв. за работата си в изборния ден. Председателят пък ще се разписва срещу 50 лв., а заместниците му и секретарят ще получат по 48.
Нямаме професионална изборна администрация, така че разчитаме на тяхната гражданска съвест, а не да гледат само финансовия аспект и да бързат формално да приключат задълженията си, признава за проблема и Троянов.
- 27 март - краен срок партиите да подадат документите си за регистрация в ЦИК. Изискват се поне 7000 подписа.
-1 април - краен срок за регистрация на коалициите за участие в изборите на 12 май. В състава им могат да влизат само политически партии, които вече са регистирани от ЦИК за вота.
- 1 април - регистрация и на инициативните комитети, които ще издигнат независими кандидати за народни представители. Те внасят документите си в районните избирателни комисии.
- 6 април - партиите, коалициите и инициативните комитети регистрират своите кандатски листи в РИК.
- 10 април - ЦИК тегли жребий за номера, под който партиите и коалициите ще бъдат вписани в бюлетината. Отдолу се допълват независимите по реда на регистрацията им в съответната РИК.
- До 11 април българските граждани, живеещи в чужбина, внасят в съответното посолство или консулска служба заявленията си за участие в изборите. Секция извън пололството се разкрива при минимум 20 желаещи. Молбата е по образец, който може да се вземе от сайта на МВнР или ЦИК. Още обаче се чака образецът за електронно заявление.
- До 11 май неправителствените организации, които искат да излъчат наблюдатели, подават заявления за регистрация в ЦИК.