60 г. след Време разделно с 1,5 М тираж си отиде Антон Дончев
Милион и половина тираж – едва ли има друг български роман, който само през първите 30 от 60-те си години живот да е имал толкова огромна публика. Само Време разделно.
С 30 издания у нас и още 30 в други държави – общо 60. Дори тиражът му да е „само” 1 050 000 бройки, на което настояват някои, имайки предвид българската му версия, това също е невероятно постижение на фона на сегашната гросмайсторска граница от 300 продадени екземпляра на великите родни автори, които са щастливи, когато успеят да достигнат почти немислимите в момента 1000 бройки.
На 20 октомври си отиде авторът на Време разделно Антон Дончев, който го пише едва 32-годишен. Роден в Бургас, учил в Търново, преживял англо-американските бомбардировки над столицата, завършил юридическия факултет на Софийския университет.
Сагата на написването на тази книга е много интересна. Честа практика по онова време е институции да поръчват литературни или филмови произведения. Прекрасен пример за второто е например Опасен чар, който е подобна поръчка на МВР, част от няколко продукции от 1 кампания, финансирани от тогавашната Народна милиция.
По същата логика властта търси да се напише книга за потурчването. Първи получава покана писателят Стефан Цанев.
Той обаче, въпреки интереса си към историческия епос, отказва да пише роман за насилственото потурчване на българите под османско иго.
Тогава държавата се обръща към класика Емилиян Станев. Но той също се отказва. Така задачата поема младият писател Антон Дончев.
Причината да се обърнат към него е смайващият успех и половинмилионния тираж на неговия дебютен и също исторически роман Сказание за времето на Самуила. Той излиза предходната 1961 г. Така поръчката от 1962 г. за написването на Време разделно е напълно логична.
Авторът настоява, че романът е създаден от него за 43 дни. На практика Дончев използва записките на поп Методий Драгинов от с. Корова, чийто текст на места е цитиран дословно. Дълги години това създава спорове около писателските качества на самия автор.
Според някои изследователи всъщност романът бил дело на Фани Попова – Мутафова, тъй като преди 1944 г., още от 1939 г., също тече вълна за побългаряване на ислямизираното население по турската ни граница.
Може би заради това минават 2 години, докато поръчковото произведение бива прочетено, редактирано и издадено. Но и иначе при соца всичко се прави бавно, никой за никъде не бърза в спрялото време на застоя. Така накрая книгата е отпечатана.
Време разделно излиза през 1964 г. от институционализираното издателство Български писател.
Първи негов положителен критик е друг специалист по темата с потурчването и българите от Родопите под робство Николай Хайтов, също оспорван като автор от другите писатели, който хвали автентичността на романа.
Време разделно е построен през погледа на двама души – потурчения венецианец Абдуллах и попът Алигорко, като техните редуващи се записки представят събитията през погледа на християните и мюсюлманите.
Антон Дончев НЕ е сценарист и на последната суперпродукция на соца Време на насилие от 1988 г., разгара на т.нар. Възродителен процес по смяната на имената на българските мюсюлмани, направена по романа му Време разделно.
Странно е, но дори в анкетата на БНТ от 2015 г. за любим филм на българите, която филмът печели с невероятните 44, 38%, той фигурира под името на книгата – Време разделно. Оставя втори Козият рог с 33,7 на сто, а чак трети е Оркестър без име с 21,91%.
Филмът е показан на 16 международни филмови фестивала, даже печели наградата в Кадис, Испания, и е продаден на 32 държави, като в чужбина е показана версия под заглавието Time of Violence (Време на насилие). Това всъщност е съкратена версия на българоезичните 2 части: Заплахата и Насилието.
Снимка: БГНЕС