631 млн.лв. прелети на 6 частни фирми за язовирите без конкурси, от 414 само 10 водоема са готови
държавната фирма Автомагистрали, и при Монтажи парите са прелети към частните компании, без да са изпълнени необходимите по закон процедури за обществени поръчки. 631 млн. лв. са отишли залудо без всякакви конкурси.
В частния случай с малкия язовир Пазар дере бетонът, който в София по пазарни цени се продава за максимум 126 лв. на кубик, на този обект е излязъл почти двойно – 219 лв., към които обаче се прибавят още 30 лв. за транспорт, тоест сметката си излиза буквално двойно. Превозът е с още по-фрапиращи разлики от нормалните цени – вместо за пазарните 15-20 стотинки на тон / км, е извършен за 1,16 лв. на тон на километър. 5-6 пъти по-скъпо!
Само напомняме описан от нас случай миналата седмица с друго държавно дружество – Напоителни системи, където вместо за предложени 80 лв., бетонът е купуван за 320 лв. от управлявалата фирмата 4 години и 3 месеца фолкпевица Нена.
В раздел куриози може да се впише отчетена и осчетоводена като „съоръжение за измерване на дълбочината” бутилка от кола. Невероятно, но факт!
Освен, че предположи, че ловешкият миниязовир е специално източен за снимките на наследника си на поста икономически министър, предишният Лъчезар Борисов – кадър, издигнат в кариерата по времето на Тройната коалиция лично от ресорния си тогава зам.-министър Корнелия Нинова, уточни, че цените, които министър Петков визира са с полагането на бетона и изграждането на съоръженията.
Това обаче са дребни сметки на фона на големите пари. Цялата сага започва, когато през 2018 г. държавата отпусна 500 млн. лв. на Министерството на икономиката за ремонт на язовири, като със средствата беше увеличен капиталът на Държавната консолидационна компания (ДКК). „С правителствено решение беше одобрен и първоначален списък от 182 съоръжения, които да започнат да се обновяват веднага. ДКК от своя страна възложи ремонта на дъщерното Монтажи (през годините дружеството на няколко пъти бе обявявано за приватизация, но така и не се намериха кандидати) директно чрез т.нар. инхаус поръчка, като по данните, изнесени от министър Кирил Петков, са подписани "поне 266 договора на стойност поне 631 млн. лв.". Разликата от 130 млн. лв. пък идва от парите, които ДКК получи от Българска банка за развитие - над 190 млн. лв. за последните пет години”, пише Капитал.
„И към онзи момент обаче беше ясно, че Монтажи няма капацитета да изпълни ремонтите - към 2018 г. тя има едва 42-ма служители, а към 2019 г. - 49 души, показва справка в ДАКСИ. Междувременно компанията получи и серия от други договори, включително за спешното изграждане на алтернативно водоснабдяване на Перник при кризата”, допълва вестникът.
Монтажи е превъзложила ремонта на язовирите на избрани подизпълнители, които са получили 50% аванс.
Прехвърлянето на дейности към други фирми се вижда и от отчетите на дружеството. Значителният ръст на приходите на "Монтажи" през 2020 г. и първото тримесечие на 2021 г. е съпроводено с аналогично увеличение на т.нар. разходи за външни услуги, като само за миналата година и трите месеца на тази компанията е платила 64,4 млн. лв. Въпросът е за какво по – точно???
„Досега готови и разплатени са едва 10 язовира, други 18 ремонта са предадени, а за 120 има открити строителни площадки. Междувременно пък 51 ремонта са прекратени след допълнително обследване. Това поставя под въпрос защо въобще са били включени в първоначалния списък, както и какво става с авансово платените суми.
Интересен факт е и че заради просрочен дълг от 8 млн. лв. към Националната агенция за приходите сметките на Монтажи са били запорирани през 2018 г., а дългът е изцяло изплатен чак през миналата година”, разкрива още Капитал. Това са пари, взети от данъкоплатските за 4 малки язовира, благодарение на които некадърното управление на фирмата няма да носи отговорност за резултатите си.
Странно е, че въпреки запора, компанията е продължила да се разплаща през сметките на дъщерното си Монтажи - София, което изпълнява странната функция на "платежен посредник", завършва Капитал. Това, разбира се, е незаконна практика и за това трябва да носят съдебна отговорност не само ръководителите на Монтажи и ДКК, но също и бившите вече шефове на НАП, начело с неоценимата „специалистка” Галя Димитрова – същата, която дори не се върна от екскурзия на Мачу Пикчу, след като под вещото й управление изтекоха личните, банковите и застрахователните данни на 5,1 млн. българи и стотици хиляди фирми.
Кирил Пламенов