$8 млрд. дълг за 35 г. Тато и беше национална катастрофа, $9 млрд. сега = ?

Когато България финишира соца с $8 млрд. дълг, но с работеща икономика, практически нулева безработица и 100% средна класа,  наричахме това национална катастрофа заради заробващия заем, особено след като Луканов спря обслужването му през 1990 г.

Днес България пое $9 млрд. дълг с неработеща икономика, 11% официална безработица и 10% средна класа. Още повече, не беше представена програма за какво точно ще се харчат парите в следващите три години, освен че се твърди, че щяло да бъде за реформи. Как да наречем това?

Въпреки самоцитирането в трето лице на финансовия министър Владислав Горанов от самия него не стана ясно за какво ще се използват парите. Не беше обяснено също:

Защо лично Горанов, както сам призна, не искал ПИБ да върне дадени назаем от държавата 800 млн. лв., което тя е предложила да направи?

Защо в сметките си той не включва заема, който Гарнационният фонд трябва да върне на хазната срещу помощта за обслужване на депозитите до 100 000 евро в КТБ – 3 млрд. лв.?

Защо в сметките му са включени и вече направени тази година плащания по дълговете на държавата в размер на 2 млрд. лв., от които 1,7 млрд. са погасените точно преди месец по брейдитата на Милен Велчев?  

Защо отписваме 1,3 млрд. закъснели плащания от Европейската комисия и не смятаме ли да си ги приберем от „бедния” Брюксел, който явно щедро кредитираме?

Това са над 7 от исканите 16 милиарда лева!

Интересна беше и парламентарната подкрепа. След като три седмици след подписването на договора с банките–посредници по дълга на 6 февруари коалиционните партньори ПФ и АБВ, а също опозиционните ДПС и БДЦ обясняваха колко лош е заемът, вчера те изненадващо го подкрепиха.

Най-жалко беше поведението на бившите барековци, които обвиниха пенсионерите – хората, които работиха цял живот, за да има какво да се краде днес, че били главни виновници за тегленето на дълга: „Всички говорят за всякакви неща, искат позиции, агенции, назначения и никой не говори за финанси и за реалните плащания, които до 2017-а година трябва да направи една държава, където размерът на пенсиите е достигнал до 11.5% от БВП”.

В същото време знаково гласуване против, заедно с БСП и Атака направи лидерът на ДСБ Радан Кънев. Вероятно позицията му се обяснява с антагонизма към ДПС, което измести РБ като втора по численост група, застанала зад правителството, коментират анализаторите.