Агенцията по вписванията е осъдена за близо 90 000 лв. заради невярно удостоверение за тежести

Съпрузи, останали без дом заради невярно удостоверение за тежести, осъдиха Агенцията по вписванията за близо 90 000 лв, предаде news.lex.bg.

Случаят е от Варна и започва през 2003 г. Тогава мъж, който е регистриран и като едноличен търговец, купува апартамент от 63 кв. м в града. През 2006 г. по искане на негов служител, който твърди, че му се дължат близо 20 000 лв. за заплати, на жилището е наложена възбрана като обезпечение на иска на работника.

През 2013 г. апартаментът е продаден на съпрузите, които днес съдят Агенцията по вписванията. Преди изповядването на сделката те изискали от продавача да им предостави в оригинал удостоверение от Службата по вписванията във Варна, от което да е видно, че имотът не е обременен с тежести. На 20 февруари 2013 г. било издадено удостоверение, в което било записано, че апартаментът няма вещни тежести. Документът е представен на нотариуса, изповядал сделката и е изрично упоменат в текста на нотариалния акт. Така съпрузите сключили сделка за имот, за който мислели, че е без тежести.

До издаването на „чисто“ удостоверение се стига, тъй като възбраната на апартамента е вписана само по персоналната партида на продавача като ЕТ, но не и по тази за него като физическо лице, няма я и по партидата на самия имот. И това се е случило, въпреки че едноличният търговец носи отговорност за задълженията си с цялото си имущество и като физическо лице.

През 2015 г. съпрузите продали имота на друга жена, като си запазили безвъзмездно и пожизнено право на ползване на жилището.

Междувременно през 2011 г. служителят на първия му собственик спечелил делото си за заплатите. След няколко години имотът бил изнесен на публична продан от частен съдебен изпълнител и е продаден на нов собственик през 2019 г.

Така съпрузите загубили доживотното си право на ползване, а жената, която го купила от тях – собствеността си.

Тримата завели дело за обезщетение, като семейството иска общо 81 500 лв., а новата собственичка на апартамента още толкова.

Позицията на Агенцията по вписванията

От решението по делото става ясно, че Агенцията по вписванията е поддържала тезата, че тя не е надлежен ответник по този иск, а отговорен по него е съдията по вписванията, който е издал удостоверението за тежести. Като е изтъкнала, че служителите ѝ извършват само техническите действия по вписването, а нареждането идва от него.

От АВ посочват, че през 2006 г. съдията по вписванията е разпоредил вписването на обезпечението по партидата на ЕТ. А после при издаването на удостоверението за тежести през 2013 г. в заявлението за получаването му като собственик на имота е било посочено физическо лице и затова „проверката била извършена само по партидата на посочения в заявлението собственик, като удостоверението било издадено в съответствие с резолюция на съдия по вписванията“.

От АВ обясняват, че до 2009 г. в Имотния регистър е ползван програмен продукт с ограничени възможности. Програмата не е позволявала създаването и обединяването на записи по отделни персонални партиди в една обща на физическо лице и едноличен търговец.

Ето как съдът преразказва аргументите на агенцията: „В програмния продукт, вписванията по отношение на едноличните търговци се извършвали по персоналната партида на едноличния търговец, а не по персоналната партида на физическото лице собственик на едноличен търговец, като в програмния продукт ИКАР едноличният търговец бил в модул юридическо лице, а не физическо лице. Този начин на запис в електронните системи бил отражение на българското законодателство. Електронните програми се създавали според определените в закона норми и специфики. Едноличният търговец се явявал специфичен субект в правния мир. Законодателят не бил предвидил изрична разпоредба по отношение на вписването по партидата на субект, който бил едноличен търговец. В ПВп, в ЗКИР и в ГПК не било предвидено вписването да се извършва и по двете персонални партиди, поради което в програмния продукт нямало предвидена такава опция“.