Агенцията по вписванията е осъдена за близо 90 000 лв. заради невярно удостоверение за тежести

В отговора си на исковата молба агенцията е заявила и че съпрузите не са положили дължимата грижа, тъй като удостоверението за тежести е от 20 февруари 2013 г., а сделката е изповядана два дни по-късно – на 22 февруари 2013 г.

След спорове между съдилищата за това на кого е подсъдно делото и по кой ред трябва да се гледа, тъй като първоначално е подаден по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е определил, че то трябва да се гледа от Окръжния съд във Варна по реда на Закона за задълженията и договорите (пълния текст на определението виж тук).

Обезщетение за ползвателите, но не и за собственика

Преди да се произнесе по иска Варненският окръжен съд напомня за единността на правната същност на физическото лице – търговец. И заявява: „Това от своя страна налага всички подлежащи на вписване в АВп, както и в други публични регистри, данни за физическото лице – търговец, да бъдат отразени по всички партиди и регистри, водени за него. Било автоматично, било ръчно. Дали те ще се водят отделно за ФЛ и за ЕТ, или общо, е без значение, защото важното и задължителното е данните да се отразяват законосъобразно във всеки такъв регистър или партида, тъй като се касае за един и същ правен субект“.

Така ВОС констатира, че като не е вписана възбраната от 2006 г. по партидите и на ЕТ, и на физическото лице, е било допуснато нарушение и то довело до такова и при издаването на удостоверението за тежести през 2013 г.

Съдът подчертава, че в удостоверението изрично е записано, че от 2003 г. до 2013 г. за апартамента са вписани само една доброволна делба и една продажба и „са налице само тези вписвания, отбелязвания и заличавания досежно тежести или права върху този имот“, а това очевидно не отговаря на истината.

В решението изрично се заявява, че неотразяването на възбраната по партидата на физическото лице е незаконосъобразно. „Съобразно чл.47 ПВп в удостоверението, което се издава за определен имот, се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права върху него или се удостоверява, че такива няма; ако то е за определен период в него се отразяват вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести за съответния период (чл.48 ПВп), които изисквания не са спазени в случая“, пише съдът.

Цитирани са и серия от определения на ВКС, в които се приема, че в случаите на издадени неверни удостоверения за данните, подлежащи на вписване в Агенцията по вписванията, отговорността е нейна, а не на съдията по вписванията. Съдът намира и вредите от невярното удостоверение за тежести за доказани, още повече че никой не спори, че след публичната продан апартаментът вече е възложен на трето лице.

И обосновава причинната връзка между вредите и деянието, като изтъква, че в акта за сделката е посочено, че то е послужило на нотариуса, т.е. било е сред документите, станали основание за изповядването ѝ и за формиране на крайната воля на страните за сключването ѝ.

Що се отнася до възражението на АВ, че удостоверението за тежести е издадено два дни преди изповядването на сделката ВОС заявява: „Наистина по правило следва в деня на изповядване на сделката да бъде издадено актуално удостоверение за липса на тежести, но в конкретиката на случая съдът преценява разминаването от два дни за несъществено. Още повече, че за тези само два дни не са налице настъпили нови обстоятелства, които евентуално да биха променили вписаните данни. Не се касае и за значителен период, който да индикира неполагането на дължимата грижа и внимание от купувачите“.

Така съдът стига до извода, че на двамата съпрузи трябва да бъде присъдено обезщетение, което определя на 80 936 лв. И осъжда Агенцията по вписванията да им плати и над 7200 лв. за разноски.

Варненският окръжен съд обаче заявява, че на жената, купила апартамента от двамата съпрузи, не се дължи обезщетение. Причината за това е, че през 2015 г., когато е сключена тази сделка, не е издадено ново удостоверение за тежести. „Следователно при изповядването ѝ изобщо не е било представено валидно и действащо удостоверение за липса на тежест върху имота“, пише съдът и заявява: „При липсата на какъвто и да е удостоверителен документ от АВп, който да е издаден непосредствено преди или в минимален разумен срок преди нея, не може да се ангажира отговорността на АВп за последиците от сделката“.

Решението не е окончателно и вече е обжалвано пред Варненския апелативен съд.