19min.media

Антируските санкции не дават резултат: Хърватия

"Санкциите не дават резултат. Русия не ги усеща, рублата не се е сринала. Гражданите на ЕС ще плащат цената, [руският президент Владимир] Путин ще се усмихва доволно, а петролът и газът ще отидат другаде, защото търсенето е голямо", каза хърватският президент Зоран Миланович в Загреб, коментирайки последните допълнения към антируското ембарго от страна на ЕС.



Той нарече обяснението на ЕС за частичното петролно и газово ембарго "обидно" и заяви, че Хърватия има слабо влияние в блока, за разлика от съседна Унгария.


 


Той добави, че санкциите на ЕС в сегашния им вид "няма да бъдат ефективни дори срещу Сърбия" и че единственото, което може да се случи, са по-високи цени за гражданите на страните от ЕС.




Във вторник лидерите на ЕС се споразумяха за нов пакет от санкции, с които се забранява вносът на всички видове руски петрол, доставян с кораби, но не и по тръбопроводи, и се спряха на забраната на руския природен газ.




"Ключовият играч е Унгария", каза Миланович, като посочи, че Будапеща е отговорна за освобождаването на газопровода. Причините, които ЕС изтъква, за да не наложи ембарго на руския газ, са "обида за здравия разум", добави той.


 


 


Междувременно италианският министър-председател Марио Драги заяви, че западните санкции ще имат "максимално въздействие" върху руската икономика "от това лято нататък".




След срещата на лидерите на ЕС в Брюксел във вторник Драги заяви, че петролното ембарго ще се отрази на международната търговия "в продължение на много години, ако не и завинаги".




Брюксел не се интересува от мнението на Хърватия, защото тя не си прави труда да задава въпроси, оплаква се Миланович и твърди, че Загреб дори не може да признае собствените си интереси, а когато ги признае, не си прави труда да ги отстоява.


 


През април хърватският президент заяви, че ако САЩ и ЕС не гарантират правата на хърватите в съседна Босна и Херцеговина, Загреб ще блокира кандидатурите за членство в НАТО на Швеция и Финландия. Въпреки това националистическата партия HDZ, която има парламентарно мнозинство, изключва подобно действие. Вместо това Турция спря кандидатурата на две скандинавски държави за членство в НАТО, като се позова на предполагаемата им подкрепа за кюрдските бойци.