19min.bg

Артисти срещу паметника на Бай Ганьо

Проект Круша, който преди дни спечели конкурса за скулптурна композиция на Алеко Константинов, предизвика гнева на арт средите.


На фейсбук стената на известния авангардист Венцислав Занков се разрази гореща дискусия за  паметника на Щастливеца и неговия герой Бай Ганьо.


„На печелившите – честито. Аз и без друго вече не минавам по бул. Витоша“, написа Занков. Според него централната столична улица веднъж е загубила трагично облика си  след ремонта. Поставянето на паметника само ще довърши кичозния й вид. Друг комнтатор  добави възмущението от това, че скулптурата на Бай Ганьо ще прилича на покойния актьор Георги Калоянчев.


Припомняме, че в столичното арт състезание участваха два проекта – Круша на арх. Станислав Константинов и проф. Георги Чапкънов и Алеко с авторски колектив арх. Светла Деанкова-Статкова и скулпторът Неделчо Константинов. И двата представяха Алековия герой като Калоянчев, който изигра бай Ганьо преди време в телевизионен филм.


"Той тотално изкриви образа, създаден от Алековия Бай Ганьо - млад, успял, дебел, поел към Европата - с гюла ", написа разгневен форумец в назрялата дискусия. “Това паметник на Алеко ли е или на БНТ?“ - попита друг участник. „Сърдят се като напишеш нещо кофти за българщината, а си слагат паметници на Бай Ганя ?“ - реагира журналистка.


Заместник-кметът на София Тодор Чобанов обясни, че скулптурата е част от плановете на Столична община за „естетизацията на булеварда."


Тезата, че Калоянчев не е подходящ за Алековия герой изрази още проф. Никола Георгиев в книгата си Името на розата и на тютюна през 1992 г. Той реагира срещу изкуственото състаряване на нацията ни с този образ. 




" В творбата, която се опитваме тук да градим, бай Ганьо е млад, литературно и битийно млад, защото млад е той и в духа, и в буквата на текста."


.... "Млад човек: да има, да има най-много тридесет години." И въпреки всички тези духове и букви на текста през последвалите десетилетия в българското общество бе изграден образ на бай Ганьо, който е всичко друго, но не и "млад човек". В хода на това състаряване стигнахме - а щом сме стигнали, значи е било възможно - да видим бай Ганьо във възрастта, образа и подобието на... Георги Калоянчев. Не ми е работа да обяснявам механизмите на това състаряване, но българите, ако искат да разберат нещо повече за себе си, би могло да се вмислят в станалото. От себе си позволявам си да им препоръчам само едно: да четат "Бай Ганьо" с усещане за младост и енергичност на българина, тръгнал с дисагите си по Европа."