Ас. Василев проби бюджета, за последен път им гласувам: Ив. Костов

Експремиерът, финансист и основател на ДСБ – водеща партия в коалицията ПП-ДБ Иван Костов отправи остра критика към формацията: "Нивото на моето разочарование ме кара да наблюдавам много внимателно поведението на политическата формация, за която ще гласувам. Ако те не изпълнят задължението си да вкарат бюджетния дефицит в рамките на 3%, аз няма да гласувам повече за тях." Той обясни, че това се дължи на съпредседателя на ПП Асен Василев, който според него е „пробил” бюджета с трупане на дефицит, който ни отдалечава все повече от еврозоната пред Bloomberg.

Коментарът на Костов дойде като част от анализа му на думите на Р. Велкова - актуален финансов министър, а преди това заместник-министър на Асен Василев в кабинета Петков – Нинова, че България е пред фалит. Той нарече това „скандал”, но на практика подкрепи виждането за твърде тежкото положение на хазната.

Интересен беше коментарът му за курса лев-евро, който България през 2020 г. писмено се съгласи, че е възможно да коригира преди влизането си в еврозоната: „Това изобщо не е в пространството, което контролира Министерството на финансите и то няма как да се изказва по този въпрос”.
Според него да се иска помощ от МВФ „в съвсем близка перспектива, тоест 1-2 години е невъзможно”.

В основното – тревогата са баланса на хазната и особено на фона на пореден кратък парламент, какъвто очаква, той е единодушен с МинФин:
„При тези политики, които в момента са заложени, примерно обвързването на минималната работна заплата, обещаването за увеличаване на пенсиите и т.н., при тази ситуация се очертава невъзможност да се влезе в дефицит в рамките на 3%. Дефицитът вероятно ще остане някъде около 6,5%, или 11 милиарда лева".

Тоест те казват: „При тези политики - 11 милиарда лева“.
Да, де, но идва едно Народно събрание, което ще работи да речем два месеца. Какво прави едно Народно събрание, което има кратък хоризонт от време? Видяхме какво направи 48-ото обикновено Народно събрание: изблик, разгулен популизъм. Видяхме го пред очите си. Едновременно с това направиха тези пробиви във фиска, създавайки допълнителни нееластични, тоест неможещи да бъдат върнати назад бюджетни разходи, които ни пращат на дефицит от 6,5%.

Ако 49-ото Народно събрание, което ще дойде, е с кратък период от време, Министерство на финансите вероятно разсъждава така:

„Тези ще направят същите бели, но ако направят същите бели като 48-ото НС, тогава дефицитът ще отиде над 6,9%, той може да достигне и 12, и 13 милиарда. При такъв дефицит еврозоната става невъзможна".

Между другото, всякакви приказки за еврозоната ми звучат много кухо, защото няма мярка, с която тази инфлация да стигне до нивата, които са приемливи за влизане в еврозоната. Няма как да стане това в кратък период от време. Такъв дефицит, такива разходи, каквито са заложени в бюджета, няма как лесно да влязат в трите процента и да няма процедура по свръхдефицит.

В Европейската комисия, и особено в Европейската централна банка, нарушаването на два критерия - този за дефицита и този за инфлацията - прави невъзможно влизането на България в еврозоната в годините, в които това ще бъде отчитано. Нека да го кажем направо: това не може да стане с еднократни мерки. Никакви отстъпки не може да се чакат от ЕС на базата на геополитически съображения. От тази гледна точка, на България са ѝ необходими много сериозни системни политики, структурни политики, които да я изведат на хоризонта на ниска инфлация и на консолидиран бюджет. Това не е проста работа, това иска време, иска много компетентни хора. Не иска такива пушеци, каквито се хвърлят на сцената, иска много упорита работа, която аз се боя, че няма кой да свърши”.

Той се присъедини и към разбирането за спекула в цените в момента:
„Най-острият проблем в страната е инфлацията. Кои са факторите, които възбудиха силно инфлацията в България? Това са цената на природния газ, цената на електроенергията, свързана с цената на природния газ, защото там корелацията е изключително висока – между цените на европейските борси на природния газ и на електроенергията тя е над 95%, корелацията и цената на петрола, суровия петрол, и петролните деривати. Съчетани със зърнената криза, която вдигна цената на пшеницата, която задава нивото на цените на храните.