Асен Василев се отрече от Бюджет 2023 след бламиране от парламента

След близо 11-часово заседание, завършило късно снощи, ресорната комисия в Народното събрание прие на второ четене Законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. Това обаче стана след сериозно орязване на ключовите мерки за засилване на данъчния контрол, които бяха записани от финансовия министър Асен Василев. Основна причина за отпадането им станаха предложения на ГЕРБ, подкрепени основно от "Има такъв народ" и "Възраждане". Всичко това принуди в края на заседанието Василев да обяви, че не подкрепя бюджета в този му вид, а Тошко Йорданов от "Има такъв народ" му предложи да си подаде оставката.

Финансовият министър Асен Василев се отрече от Бюджет 2023 след бламиране от парламента с безпрецедентно за последните 20 години изявление. "След като не бяха приети мерките за данъчна събираемост, Министерството на финансите не подкрепя бюджета в този му вид", заяви Василев пред депутатите от бюджетната комисия около 23:30 ч. във вторник, след над 10-часов маратон по гласуването на второ четене на тотално закъснелия финансов план на държавата за 2023 г. Предстои финално гласуване на текстовете в пленарна зала.

Поводът за драматичната развръзка бе фактът, че депутатите от комисията отхвърлиха във вторник вечерта повечето от ключовите мерки за засилване на данъчния контрол, обявени преди това от Асен Василев. Става въпрос за плащането на заплати във фирмите в ресторантьорския бранш и тези с над 50 служители само по банков път, за т. нар. безплатен обяд (правото на потребителя да откаже да плати сметката си в заведение, ако не получи касова бележка), а също и представянето на редовна отчетност пред НАП на касовите наличности във фирмите.

Отхвърлянето се случи по предложение на депутата от ГЕРБ Делян Добрев, който на практика бе двигател на повечето генерални обрати във финансовия план на държавата през целия ден.

С гласовете на ГЕРБ, "Възраждане" и "Има такъв народ" беше отхвърлено предложението заплатите на служителите да се изплащат само по банков път. Тази мярка беше насочена за фирмите с над 50 служители, както и към ресторантьорския бранш. Отхвърлена беше и идеята клиентите, които не получават касова бележка в заведенията, да могат да откажат да заплатят сумата. С тези идеи Асен Василев целеше да увеличи събираемостта на ДДС. Отпадна и предложението за представянето на редовна отчетност пред Националната агенция за приходите (НАП) на касовите наличности във фирмите.

"Отнехте инструмент за контрол и събираемост на данъците. Стана ясно, че НАП не трябва да прилага този инструмент", заяви Василев.

Той обвини депутатите в лобизъм и добави, че "всеки може да го кара през просото, стига да се обади на някоя парламентарна група". Финансовият министър каза още, че преди да започне гледането на бюджета в пленарна зала ще предостави на народните представители сумата, която бюджетът ще загуби заради неприетите мерки. По думите му това са стотици милиони левове.

Йордан Цонев обобщи, че бизнесът в България плаша ниски данъци и е неприемливо да се отнемат инструменти за данъчен контрол на финансовото министерство. Според него вече на никого "не му пука" за събираемостта.

Ресторантьорите получиха още преимущества в бюджета, след като идеята на "Има такъв народ" за прекратяване на намаленото за тях и кетъринг компаниите ДДС беше отхвърлена. Мярката беше въведена като облекчение заради кризата, предизвикана от коронавируса. От Министерството на финансите уточниха, че не е редно в средата на годината да се прави подобна промяна, но и допълниха, че в следващия бюджет намалени данъчни ставки няма да има.

Преди дни министърът на туризма Зарица Динкова загатна, че намаленото ДДС за ресторантьорския бранш може да отпадне заради случая с клиента, който плати 490 лв. за три пържоли в заведение във Варна. След това от браншовите организации обявиха, че ще го съдят заради уронване на престижа на заведенията. Именно тази реакция провокира Динкова да предупреди заведенията какво може да се случи.

Бюджетната комисия не прие нито едно от двете предложения, свързани с отпадането на дерогацията за България за руския петрол.

Предложението на Венко Сабрутев от ПГ "Продължаваме Промяната-Демократична България" предвиждаше в 30-дневен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет да предприеме действия за анализ на рисковете във връзка с предсрочната отмяна на дерогацията, а на Делян Добрев от ГЕРБ - това да стане в 7-дневен срок.

Ние изразяваме воля да прекратим дерогацията, заяви Делян Добрев, който коментира предложението на ГЕРБ. От ПП-ДБ посочиха, че по принцип имат позиция в посока отпадане на дерогацията, но не и без предварителни уверения, че в този срок няма да се повиши цената на бензина за потребителите и да има проблеми с доставките за българския пазар поради технически причини.

Наложи се ПП и особено ДБ, които в последните месеци бяха флагманите на санкциите срещу руската компания, да защитават компромисно предложение за запазване на вноса.

Двете предложения предизвикаха дискусия между членовете на комисията за ползите и вредите за икономиката ни, цените на горивата у нас, геополитическата ориентация на страната в контекста на войната в Украйна, евентуалния екологичен риск и за това кога да се прекрати дерогацията и колко подготвено това да стане.

Министърът на финансите Асен Василев изтъкна, че това е сериозен въпрос с оглед на работата на рафинерията в Бургас и състоянието на инсталациите й, възможностите да се доставя петрол заради състоянието на протока Босфор и риска в Черно море, както и заради необходимостта да се анализират икономическите и данъчните ефекти.

Дерогацията влезе в сила на 5 декември миналата година по време на служебния кабинет и ще изтече на 31 декември догодина, напомни министърът.