Байдън иска "процес за военни престъпления" срещу Путин

Президентът на САЩ Джо Байдън се присъедини към глобалния протест срещу предполагаемото клане на цивилни в Буча през уикенда, като на брифинг в понеделник поиска "процес за военни престъпления" срещу руския президент Владимир Путин.

По-нататък той спомена, че е необходимо "да се събере информация" и "да се получат всички подробности" преди "действителен процес за военни престъпления".

Това се случва в момент, когато САЩ се стремят да прекратят членството на Русия в Съвета на ООН по правата на човека "в отговор на твърденията, че руските сили са извършили военни престъпления в Буча и на други места в Украйна", обяви в понеделник Линда Томас-Грийнфийлд, посланик на САЩ в ООН, като призова 140-те държави, които миналия месец гласуваха за осъждане на руската военна офанзива в Украйна, да "подкрепят думите си с действия".

През март Международният наказателен съд (МНС) започна разследване на предполагаеми военни престъпления и други престъпления, извършени по време на военната офанзива на Русия в Украйна, след като "вече намери разумно основание да смята, че са извършени престъпления под юрисдикцията на Съда", заяви прокурорът на МНС Карим Хан в изявление, публикувано по това време.

През уикенда се появиха графични кадри от Буча, град на северозапад от Киев, на които се виждат множество тела, облечени в цивилни дрехи, разпръснати наоколо. Киев побърза да обвини руските сили. Москва категорично отрича да е замесена и твърди, че инцидентът е инсцениран заради западните медии, а заместник-постоянният представител на Русия в Съвета за сигурност на ООН Дмитрий Полянски го нарича "явна провокация на украинските радикали".

Въпреки призива на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков за "сериозен скептицизъм" и многобройните несъответствия, които поставят под съмнение достоверността на доказателствата, официални представители на САЩ и от двете партии подкрепиха твърденията на Киев и обвиниха руските сили във "военни престъпления", като председателят на сенатската комисия по външни отношения Боб Менендес (Д-Ню Джърси) и членът на комисията републиканец Джим Риш (Р-Идахо) призоваха за "отговорност" и посочиха Путин като виновник. Миналия месец Сенатът на САЩ прие резолюция, с която обяви президента на Русия за военнопрестъпник.

Въпреки това САЩ не са страна по Римския статут на Международния наказателен съд - договор от 2002 г. , с който организацията се създава като "независим постоянен Международен наказателен съд във връзка със системата на ООН с юрисдикция върху най-тежките престъпления, които засягат цялата международна общност".

Докато администрацията на Обама се радваше на работни отношения със Съда като наблюдател, позицията на САЩ спрямо международния правен орган достигна своя връх при президента Тръмп, който в реч пред ООН през 2018 г. осъди МНС като част от "неизбрана, безотчетна, глобална бюрокрация", която "няма юрисдикция, легитимност и власт".

През 2020 г. САЩ наложиха санкции на служители на Международния наказателен съд в отговор на разследването на евентуални военни престъпления, извършени от САЩ по време на 20-годишната им война в Афганистан. Когато през 2021 г. администрацията на Байдън вдигна тези санкции, тя изрично продължи да настоява за автономия на САЩ, като държавният секретар Антъни Блинкен изрази "отдавнашното възражение на Вашингтон срещу усилията на Съда да упражнява юрисдикция върху персонала на държави, които не са страни по Конвенцията, като САЩ и Израел".