България е осъдена в Страсбург заради ненаказано полицейско насилие

Янчовичин отрича да е обиждал полицаите. Казва, че си е разменил реплики с полицая Т.В., който започнал да го удря, свалил го на пода и го ритнал в коляното. Момчето било откарано в местната болница. Прегледът констатира, че капачката на лявото му коляно е извадена, а също и хематоми по лицето и лявото рамо. След това бил върнат на паркинга на полицейския участък, където му дали да подпише заповед за задържане. Ивайло отказал и се прибрал. Брат му и приятелят им останали в участъка за 24 часа.

Още на 30 април 2013 г. Янчовичин и майка му подават жалби до началника на полицията в Разлог, че младежът е малтретиран в участъка. Започва вътрешно разследване, което не открива проблеми. Материалите са изпратени до Районната прокуратура в Разлог, но всички магистрати от там се отвежда, защото са работили с Т.В. И казусът отива в прокуратурата в Благоевград. На 2 август 2013 г. тя образува разследване срещу Т.В. За разлика от други случаи на полицейско насилие, този път прокуратурата си свършва работата качествено. През декември полицаят е обвинен, че докато е изпълнявал служебните си задължения, е причинил средна телесна повреда на младежа.

В началото на 2014 г. делото влиза в съда. Между 11 април 2014 г. и 24 юни 2015 г. Районният съд в Благоевград заседава 13 пъти по него. Разпитани са свидетели, направени са очни ставки. Вещото лице по делото обяснява, че посоката на изкълчване на капачката предполага, че е имало пряк удар в коляното на Янчовичин. Съдът обаче оправдава полицая с аргумент, че няма доказателства да е ритал младежа. Върху него била приложена полицейска техника, за да бъде обезвреден, тъй като обиждал полицаите. Съдията-докладчик подписва присъдата с особено мнение, решението е взето с гласовете на двамата съдебни заседатели. Присъдата е потвърдена от Окръжния съд в Благоевград на 13 юни 2016 г. Съдът приема, че нараняванията са причинени косвено от Т. В., когато той е приложил техника за физическо задържане. Съдът приема, че полицаят е използвал сила законно, тъй като Ивайло обидил служителите на реда и опитал да ги удари.

И делото стига до Страсбург. Там Янчовичин се представлява от адвокатите Михайл Екимджиев, Катина Бончева и Снежана Стефанова. Пред съда в Страсбург правителството първо поддържа тезата, че жалбата е недопустима, тъй като не са изчерпани всички вътрешни механизми за обезщетение. Когато съдът отхвърля това, правителството заема позиция, че нараняванията на Янчовичин не са достатъчно сериозни, за да представляват нечовешко и унизително отношение по смисъла на Конвенцията. Властите оспорват и твърденията на младежа как е пострадал. Според тях Ивайло е получил нараняванията, докато му е прилагана полицейска техника за задържане, силата не е била повече от необходимото.

Съдът в Страсбург обаче се произнася, че когато разследването, или съдебното следствие не са убедителни, той сам може да направи преценка на доказателствата. Страсбург отбелязва, че е под въпрос дали действията на Янчовичин, описани от националните съдилища, биха могли да се разглеждат като реална и неизбежна физическа атака срещу полицая, която е наложила използването на специална техника за физическо задържане. Дори да се приеме, че младежът е обиждал полицаите, то няма доказателства, че ги е застрашавал с поведението си. Той доброволно е придружавал полицейските служители и не е бил с белезници по пътя към и вътре в полицейското управление. Писал е обяснения и за евентуалното си участие във вандалските прояви в центъра на Банско. Участвал е и в разпознаване.

Затова съдът приема, че срещу него е употребена неоправдана и прекомерна физическа сила и той е бил подложен на нечовешко и унизително отношение. Това не е било преценено правилно от националните съдилища и правителството трябва да понесе отговорност. Освен че удовлетворява пълната претенция на Янчовичин срещу държавата, съдът присъжда и 1432 евро разноски.