България е сред най-ощетените от плана на Зеехофер за мигрантите
България, Италия и Гърция са трите държави, които с най-голяма сила ще усетят последствията от приемането на споразумение за връщане на мигрантите от границите на Германия, предложено от германския вътрешен министър Хорст Зеехофер. Това каза Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Живка Попатанасова, съобщи Bloombergtv.
Събеседникът изтъкна три основни довода, за да обоснове твърдението си:
„Ако наистина се постигне това споразумение и мигрантите се върнат в точката на първоначалната си регистрация, означава, че България, Италия и Гърция ще трябва да приемат всички тези мигранти, които първоначално са се регистрирали и влезли през граничните пунктове. Това означава, че ще се увеличи броя на мигрантите, върнати от Германия в България. /.../ Вторият довод, който имам, е, че това ще повиши нелегалния приток на мигранти. Защото нелегалните мигранти ще се стараят първа точка на регистрация да им бъде Германия, за да не могат да ги върнат другаде. Това означава, че нелегалната миграция, каналджийството ще се засилят, тъй като мигрантите ще пробват всички възможни начини да стигнат до Германия. Не на последно място това споразумение застрашава и Шенген“.
Той продължи:
„Най-големи потърпевши от тези споразумения, които иска да подписва Германия, ще бъдат България, Гърция и Италия. Дали Австрия, Чехия, Полша, Швеция, Дания подпишат такива споразумения няма значение. Първите пунктове, където ще се регистрират тези мигранти, ще са в тези три държави. Така че доколко ние ще се съгласим да подпишем е първата тема и второ до колко имаме административен капацитет мигрантите да бъдат приемани“.
Керемедчиев добави, че би трябвало да има и финансови параметри, ако се стигне до споразумение, защото това са допълнителни разходи за приемащите страни.
Важна за България колкото и европредседателството е и предстоящата тази седмица среща на Върха 16+1 в София.
„Защото страната ни има възможност да постави на масата на китайските инвеститори регионални инфраструктурни проекти, тъй като сама по себе си държавата ни не е във фокуса на Китай. /.../ Имаме шанс да получим финансиране и да затвърдим своята позиция, че подпомагаме интеграцията на Западните Балкани“.
"В момента най-големите китайски инвестиции са в Западна Европа, а Великобритания е най-големия рецепиент на китайски инвестиции. От източноевропейсктие държави членки на Европейския съюз най-големи инвестиции има в Унгария - 2 млрд. долара, а България е на опашката в ЕС по преки инвестиции. Така че има дисбаланс в момента, а от друга страна вие сте права, че все по-агресивната политика на САЩ ще продължи да се увеличава. Ако наистина се въведат мита върху автомобилите, а президентът Тръмп изпълнява всички закани, ЕС няма много шансове за развитие. Нови партньори, както беше Иран и опитът за подобряване на търговския обмен, Китай, даже и Русия - ще бъдат едни от възможностите за противовес на американския натиск", каза още Керемедчиев.
Фактът, че цели 27% от БВП на еврозоната са генерирани от износа на стоки и услуги по думите му означава, че ЕС е повече експортно ориентирана икономика, докато едва 12% от БВП на САЩ е генериран от износа.