19min.bg

България единствена не подкрепи климатичния закон на ЕС


Лидерите от всички държави от ЕС се присъединиха към целта за намаляване на емисиите до 2030 г. през декември, която има за цел да насочи Съюза в посока, която ако се следва в световен мащаб, би позволила да се избегнат най-тежките последици на изменението на климата, пише Ройтерс.

Целите се отнасят за общите емисии на ЕС и не изискват те да бъдат постигнати в еднаква степен от всяка държава. Поемането на ангажименти за намаляването на парниковите газове обаче е условие за получаване на пълното финансиране по Фонда за справедлив преход, от който ще бъдат компенсирани държавите, разчитащи на по-замърсяващи производства.

Законът има за цел да постави климата в основата на всички политики на ЕС, като гарантира, че бъдещите регулации подкрепят целите за намаляване на емисиите.

На 14 юли Европейската комисия ще представи предложения за промени в 12 политики, чрез които да стане възможно постигането на климатичните цели чрез модернизиране на промишлеността, енергетиката, транспорта и жилищното строителство. Предложенията ще включват реформи на въглеродния пазар на ЕС, по-строги стандарти за CO2 за нови автомобили и по-амбициозни цели за възобновяема енергия.

Законът за климата предвижда още Брюксел да създаде независим експертен орган, който да консултира политиките в областта на климата и механизъм за изчисляване на общите емисии, които ЕС може да произведе между 2030 и 2050 г., в съответствие с климатичните си цели.

Европейският парламент одобри закона миналия четвъртък. Парламентът и държавите-членки ще подпишат текста тази седмица - последната стъпка преди той да стане закон.