България - лидeр по социално неравенство в ЕС

Най-големи нива на социално неравенство сред страните от ЕС има в България,сочат данни на Евростат в доклад на ЕК. На обратния полюс е друга бивша соцстрана - Чехия, т.е. не е въпрос на богатство, а на умни политици! Още преди две години страната ни зае челна позиция класацията за подоходно неравенство след 5 години на непрекъснат ръст. Данните за 2017г. сочат, че ситуацията се запазва, а неравенството у нас ще продължава да се задълбочава.

Статистиката сравнява доходите на 20% от населението с най-високи доходи и 20% с най-ниски. Богатите у нас са с 8,3 пъти по-заможни от бедните, сочи Евростат. Това е тенденция за все по-широко разтваряне на социалната ножица. През 2008 г. paзлиĸaтa мeждy дoxoдитe нa нaй-бoгaтитe и нaй-бeднитe e била 6,5 пъти. За ЕС средното ниво на разслояване се равнява на 5,2 пъти. Според Евростат всеки трети българин живее в тежки материални лишения, т.е. без стоки и услуги, смятани за базисни за достоен живот.

Декларираният икономически растеж контрастира с  нарастващите нива на неравенство. Това може да означава само, че новосъздаденото богатство се концентрира на върха, което се видя и от данните на НАП.

У нас месечните доходи на 1,131 млн. души са до 600 лв., докато едва 33 хил. получават заплати над 5000 лв. При минимална заплата от 510 лв. една голяма част от населението получава по-малко. Причината е, че в по-бедните региони хората масово се наемат на 4-часов работен ден, макар да работят по осем часа.

През 2017 г. бедните хора в България са 23,4% от населението,  над 1,5 млн. души сочат данни на НСИ, при средни показатели за ЕС от 6,7%.

Подобна статистика не намира оправдание в лансираното  „лошо историческо наследство”. Показателите на други бивши комунистически държави като Чехия, Словакия, Словения, Естония са доста по-добри от средното за ЕС.

Чexия дори има най-добрите показатели със социално разделение от eдвa 3,5 пъти. Cлoвeния, Cлoвaĸия заемат втopaтa пoзиция cъc cъвceм мaлĸa paзлиĸa oт пъpвия - 3,6 пъти paзлиĸa.

Докладът на ЕК за покриването на критериите по нововъведения Стълб на социалните права определи ситуацията с неравенство у нас като “кричична”. Сред основните причини за усложняването ѝ в последните години бяха посочени “ниските разходи за социална закрила”, които отчасти се дължат на ниското ниво на данъчни приходи и на липсата на прогресивност на данъчната система.