България предлага мораториум върху бойните действия в Черно море и засилване на защитата: Йотова
Войната на Русия в Украйна доведе до значително влошаване на средата за сигурност в района на Черно море. КСНС обсъди актуалните рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в контекста на войната в Украйна и с оглед на възникналите през последните дни инциденти в Черно море. Това заяви президентът Илияна Йотова след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност. Йотова подчерта, че предложенията на КСНС са с получили необходимото по закон мнозинство от три-четвърти, като представители на три парламентарни групи са гласували против.
„Войната на Русия срещу Украйна доведе до значително влошаване на средата за сигурност в района на Черно море. Консултативният съвет за национална сигурност обсъди актуалните рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в контекста на войната в Украйна и с оглед на възникналите през последните дни инциденти в Черно море“, заяви Йотова.
По думите ѝ в рамките на заседанието е била констатирана ескалация на военните действия в конфликта между Руската федерация и Украйна, която застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион.
„Налице е тенденция за нарастване атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби, водещи до повреда и потапяне на морските съдове и загуба на човешки живот. Това доведе до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване“, каза президентът.
На заседанието е било постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, все по-високотехнологични и все по-далекобойни безпилотни системи съществено увеличава заплахите за критичната инфраструктура на България.
„Беше постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, все по-високотехнологични и все по-далекобойни безпилотни системи, съществено увеличи заплахите за критичната инфраструктура на Република България, намиращи се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната. С оглед на инцидентите и стратегически обекти на българската отбранителна индустрия, беше отчетено, че пред страната ни са налице сериозни предизвикателства в осигуряване защитата на критичната инфраструктура“, заяви Йотова.
Тя посочи още, че настоящите рискове за морската сигурност и критичната инфраструктура са определени като пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт в Украйна по пътя на дипломацията.
„В рамките на заседанието беше постигнато съгласие за продължаване на изпълнението на приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на посочените заплахи. Беше идентифицирана необходимостта от извършване на анализ относно промени в нормативната уредба, които да подпомогнат изпълнението на тези мерки“, каза президентът.
Членовете на КСНС са обсъдили и предложения към изпълнителната и законодателната власт.
„Тези предложения бяха приети с три четвърти мнозинство, така както изисква законът, като представителите на три политически групи, на три парламентарни групи бяха против“, заяви Йотова.
КСНС категорично осъжда ударите по търговски кораби в Черно море и настоява за проверка за установяване на извършителите.
„Консултативният съвет за национална сигурност категорично осъжда ударите на търговските кораби в Черно море, като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите на ударите. След приключване на проверката, изпълнителната власт да уведоми обществото за резултатите“, каза тя.
Според приетите предложения най-голямата гаранция за сигурността е незабавното прекратяване на огъня и използването на политически и дипломатически канали за постигане на мир.
„Най-големите гаранции за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес“, заяви Йотова.
Сред мерките са продължаване на действията на изпълнителната власт срещу рисковете и заплахите и засилване на морското наблюдение.
„Продължаване на изпълнението на взетите от изпълнителната власт мерки за противодействие на рисковете и заплахите. Усилване на мерките за морска осведоменост чрез използване на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение. Ускоряване на процесите за модернизация на въоръжените сили с цял придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие в тясно сътрудничество с НАТО и ЕС“, посочи президентът.
Предлага се още изпълнителната власт да анализира необходимостта от законодателни промени за защита на стратегическите обекти и морската сигурност.
„Изпълнителната власт да анализира и предложи на вниманието на Народното събрание промени в съществуващата нормативна база с цел подпомагане мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране морската сигурност на страната. Поддържане във висока степен на готовност на националната система за търсене и спасяване по море“, каза Йотова.
По отношение на НАТО позицията е България да използва възможностите си като член на Алианса и на Европейския съюз за засилване на сигурността в региона.
„По отношение на НАТО - България да задейства капацитета си на пълноправен член на ЕС и НАТО, за да изрази твърда позиция и да осигури защитата на сигурността, икономическите и екологични интереси, както и стабилността на региона. Чрез дейността на НАТО за повишена бдителност "Източен страж" съществува възможност за искане от наша страна за увеличаване приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион“, заяви тя.
Обсъжда се и възможността за допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение и засилване на отбранителните способности.
„Задействане на възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата и отбранителна система, антидрон системите в контекста на НАТО за засилено предно присъствие. Предложенията не нарушават споразуменията от Монтрьо“, посочи Йотова.
Според КСНС на този етап не е необходимо свикване на консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.
„Свикването на консултации по член 4 на този етап е непродуктивно, тъй като обсъждане на подобни инциденти бе възприет подход само да бъде разгледан в рамките на Северноатлантическия съвет и няма да доведе до нови мерки“, каза президентът.
Сред предложенията е България да настоява пред Европейския съюз за разработването на рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море.
„България да предложи на Европейския съюз да бъде разработен рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия си подход към Черноморския регион. Европейският съюз определя морската сигурност като един от основните стълбове на своята черноморска стратегия и предвижда създаването на черноморски хъб за сигурност, но е необходима в случая повече конкретика, която България може да предложи“, заяви Йотова.
Предвижда се при необходимост да бъде задействан и механизмът за гражданска защита заради евентуален екологичен риск.
„При необходимост да се задейства механизмът за гражданска защита заради екологичен риск. Задействане на инструментите за наблюдение на Сателитния център на Европейския съюз за индикация на заплахите. Финансови компенсации за евентуални понесени загуби“, посочи президентът.
България трябва спешно да започне консултации с Румъния и Турция за общи действия срещу атаките по търговски кораби и за гарантиране на безопасността на корабоплаването.
„България спешно да предприеме консултации с Румъния и Турция за общите действия за спиране на атаките по търговски кораби в Черно море и за гарантиране на безопасността на корабоплаването. България да поеме активна роля за преговори, намиране на консенсус между страните, граничещи с Черно море. Това са Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция. За мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделяна сигурност“, каза Йотова.
Темата за рисковете и сигурността в Черно море трябва да бъде поставена и във всички европейски формати, в които България участва.
„Темата за Черно море, рисковете заплахите и решенията за безопасност да бъдат представени на всички европейски формати, в които България участва и най-вече на предстоящата среща на върха на Европейския съюз на 15 - 16 октомври тази година“, заяви тя.
КСНС предлага България да потърси съдействие и от Организацията на обединените нации.
„И накрая, по отношение на Организацията на обединените нации, отправяне на искане за съдействане на механизмите на Международната морска организация на ООН за технически и правен анализ на инцидентите в Черно море, както и резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването в Черно море“, заяви Илияна Йотова.
Снимка: БТА
Кирил Пламенов