България все още може да кандидатства за помощ заради наводненията: Европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството
Не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие. Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие. Това коментира в студиото на „Здравей, България” европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс.
„Винаги има взаимовръзка в природата. Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията. Наводненията са най-често срещаното и най-скъпото бедствие в Европа – най-скорошните примери са от България, Гърция и Словения”, подчерта той.
Синкявичюс подчерта, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, коментира европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството.
„Много често държавите членки закъсняват с инвестициите в превантивните мерки. Обикновено, превенцията излиза доста по-евтино, отколкото справянето с щетите от бедствията. Оценките на разходите показват увеличаване на тези цифри. Скорошни данни от България, от сектора на рибарството, показват, че има поне три потънали кораба, значителни щети. Ето защо, инвестицията в превенция излиза по-евтино”, е мнението му.
България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, подчерта европейският комисар.
Изплатената сума Синкявичюс поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура. „Имам информация, че 12 моста са разрушени по време на наводненията. Това е инфраструктура от критична важност. Затова се надявам, че България ще съумее да използва Механизма за гражданска защита на Европейския съюз”, заяви той.
Във връзка със застрояването по Черноморието ни, той каза: „Всяко строителство, особено на мястото, на което се извършва, трябва да подлежи на предварителна оценка. Тук говорим за силата на институциите – доколко съумяват да направят оценка преди да издадат разрешително. Това е особено важно – да са налице силни институции”, подчерта европейският комисар.
„Особено, когато става въпрос за имоти, винаги има интерес към строежи. Но институциите определят по какъв начин се издават разрешителни. Понякога това може да бъде заплатено с бедствие. Не казвам, че случаят е такъв, но когато всички тези фактори се натрупат, би могло да доведе до отрицателно въздействие”, допълни Синкявичюс, като настоя за балансирани действия