Българите харчат над 22% от бюджета си за храна - повече от средното за ЕС

Българските домакинства отделят значително по-голяма част от бюджета си за храни и безалкохолни напитки в сравнение със средното за Европейския съюз. През януари 2026 г. за храна са отивали 22,3% от потребителските разходи на домакинствата у нас, докато средният дял за ЕС е бил 16,3%, показват най-новите данни на Евростат.

Транспортът е втората най-голяма разходна категория за българските домакинства - 14,3% от общите им потребителски разходи. Следват жилищните разходи, включително за вода и енергия, с 9,9%.

В ЕС картината е малко по-различна. Средно 14,7% от разходите на домакинствата са били за транспорт, а 14,9% - за жилище, вода и енергия.

Така общо 46,5% от потребителските разходи в България са били насочени към трите основни категории - храни и безалкохолни напитки, транспорт и жилищни разходи. За ЕС делът е бил близо 46%.

Разликата при храните показва колко по-голяма тежест имат тези разходи в семейните бюджети у нас. Докато в България за тях са отивали 22,3% от потребителските разходи, в ЕС делът е бил с 6 процентни пункта по-нисък.

За една година структурата на разходите на българските домакинства също се е променила. През януари 2026 г. спрямо същия месец на 2025 г. делът на средствата за храни и безалкохолни напитки е нараснал с близо 0,4 процентни пункта. При жилищните разходи увеличението е с 0,2 процентни пункта. В същото време транспортът е заел по-малък дял от семейните бюджети - с 0,7 процентни пункта по-малко спрямо година по-рано.

Данните на Евростат показват, че храните, жилището и транспортът са ключови за динамиката на потребителските цени в целия ЕС. Цените на стоките и услугите и в трите категории са се увеличили значително през последните години, което увеличава влиянието им върху общата инфлация.

В ЕС през периода януари 2025 - януари 2026 г. най-съществено се е увеличил делът на разходите за отдих, спорт и култура - с 1,2 процентни пункта. При ресторантите и услугите по настаняване ръстът е 0,3 процентни пункта, а при образованието - 0,1 процентен пункт.

Най-голямо намаление е отчетено при транспорта - с 0,4 процентни пункта, докато делът на разходите за информационни и комуникационни продукти и услуги е спаднал с 0,3 процентни пункта.

Мария Пенчева