Български затворници казват сбогом на стайните гърнета

 Затворници във Враца замениха стайните нощни гърнета за истински тоалетни в опит за подобряване на условията в препълнените български затвори, Пише БГНЕС.

“Няма друг затвор в България, който да е преминал подобно обновяване за 25 години“, каза заместник-директора на затворническата администрация Емил Маджаров след неотдавнашното пребоядисване на стените и изграждането на тоалетни. Но в затвора в Западна България, построен през 1914, четирима затворници все още са принудени да делят тясна килия и европейските стандарти са непостижими. Според директора на администрацията за лицата, лишени от свобода Петър Василев, в България от около 80 години не е изграждан нов затвор. “Това не е нормално за европейска страна“, отбелязва той. Всеки затворник в България разполага средно с 2.75 квадратни метра площ, далеч под изискваните от ЕС 6 квадратни метра, по данни на министерството на правосъдието. Новоприет закон планира да се осигурят средно по 4 квадратни метра на лишените от свобода до 2012. “Условията в българските затвори са вероятно най-лошите в целия Европейски съюз“, смята Василев. “Не можем да кажем, че принадлежим към европейското семейство със затвори, в които кофи са използвани вместо тоалетни или където условията за живот представляват рискове, вместо да гарантират физическото и ментално здраве на затворниците“, допълва той. Затворите са сцена на постоянни протести от осъдените, които “се качват по покриви, отказват храна или се самонараняват“, за да поискат по-добри жизнени стандарти, казва Василев. Сега българо-британски проект във Враца и в други затвори се надява да ограничи разпространението на протести и да спре растящата употреба на наркотици между лишените от свобода – броят на пристрастените се е утроил за три години – чрез подобряване на условията. Властите обаче признават че пренаселеност, протести и злоупотреби ще се запазят до построяването на нов затвор. Плановете за това се отлагат поради липса на средства. В момента има 12 затвора в България, сравнено с 30, когато комунистическият режим дойде на власт през 1944. Останалите бяха затворени докато властите се стремяха да изкоренят престъпността за пет или десет години и превърнаха затворите във фабрики, пояснява Василев. Броят на затворниците се увеличаваше обаче след падането на комунизма през 1989, достигайки пика от 12 000 през 2005. Цифрата е намаляла оттогава благодарение на пробационната система, въведена преди 2 години за затворници с добро поведение и присъди до 3 години. “Без пробация, броят на затворниците би достигнал 18-20 000“, според Василев. Съгласно закона, затворниците могат да намалят срока на присъдата си чрез работа като готвачи или дърводелци, като 2 работни дни се броят за 3 неработни. Едва 25-30 % от затворниците обаче могат да се възползват от тази схема поради икономическата криза, в сравнение с до 95-те процента по времето на комунизма, според официални данни. Новото законодателство междувременно предвижда осигуряването на всеки лишен от свобода със заетост като работа, учене и спорт поне 4 часа дневно. Пренаселеността и общите условия са дори по-лоши в местата за полицейско задържане, признават властите, и България бе принудена да затвори някои от тях след серия решения на Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Това не помогна много, се казва в годишния доклад на Българския хелзинкски комитет. Документът отбелязва, че условията в местата за задържане през 2009 са “нечовешки и унизителни“ както винаги. Арестуваните могат да прекарат месеци без достъп до свеж въздух и дневна светлина докато едва 9 от общо 43 места имат отделни тоалетни. Останалите разполагат с по една на етаж през деня и с нощни гърнета, раздавани на задържаните през нощта, се посочва в доклада.