Българският кошмар достъпност – за идеята за нов стадион в Борисовата градина

В последния месец граждани отново се организираха за протестни становища срещу поредната преработка на проекта за подробен устройствен план (ПУП) за парк "Борисовата градина", пише Дневник. Примерно становище беше разпространено с подкрепата на природозащитници, общински съветници и партия "Зелено движение".

Според информация от кмета на район "Средец" Трайчо Трайков в интервю за "Дарик радио" над 1100 граждани са изпратили това становище, което апелира проектът да изясни и да върне на държавата частната собственост в парка, да не се предвиждат ново строителство и сеч, да се изработи стратегия с мерки и индикатори за опазване на биоразнообразието в Борисовата градина и да се осигури забрана за автомобилен трафик, както и ограничения за плътността на преместваемите обекти, както и реалното им преместване, с цел запазване на визуалния облик и рекреационния потенциал на парка.

Становищата цитират договора на Столичната община с проектантския екип "Ковачев архитекти", според който горните искания са били поставени като условия за възлагане на обществената поръчка.

С подобни становища, отново инициирани от "Зелени закони", през 2019 г. гражданското мнение принуди кмета Фандъкова да подкрепи мненията против проекта, предвиждащ строителство, и да го върне за преработка.



Районният кмет Трайков цитира в интервюто си и около 100 становища, изпратени в рамките на консултацията за ПУП на парка, които обаче засягат друга тема. В тях футболни поддръжници подкрепят проекта за строителство на нов стадион. Към момента е разрешено само възстановяване на съществуващи сгради, но не и ново строителство, но спортното министерство подкрепя идеята.

По темата, свързана с потенциала за ново строителство, и с ефекта на свързания с него автомобилен трафик в Борисовата градина "Дневник" публикува сравнителния анализ на арх. Емил Коцев.

Достъпността е качество, което всяка обществена сграда трябва да притежава. Тя гарантира пълноценното й функциониране и един от факторите, който я осигурява, е броят на местата за паркиране, които тя притежава, да съответстват на необходимите. Той се определя с помощта на нормативна наредба с международно приложение, но в България нейните изисквания често не се спазват.

Пример за това е спортната зала "Арена Армеец". Нейният капацитет е от 12 до 17 хил. зрители и според наредбата би трябвало да разполага минимум с 2091 паркоместа, а тя има 887. При това 231 от тях са разпръснати из близките улици.

Първа и непосредствена жертва на увредената достъпност на залата са нейните посетители. Всяко събитие, на което те присъстват, е съпроводено от лутане в търсене на свободно место за паркиране, безредици около и пред нея и ред други изпитания.

Но броят на тези хора е нищожен в сравнение с този на стотиците хиляди, които не са част от публиката, но също са жертви на хаоса. Задръстените с автомобили близки улици, редуцираното движение по трансформирания в паркинг бул. "Ас. Йорданов" и екстремно претовареният и объркан обществен транспорт лишават тези хора от законното им право на свободно придвижване.

И всичко това е следствие от действията на бившия премиер на България, Борисов. Обладан от манията да е всенароден любимец - може би и от нещо друго, още с встъпването си в длъжност през 2009 г. той наложи на строителите на залата ултимативното си изискване цената й да бъде намалена.

За да го изпълнят, те редуцираха обема на залата, като елиминираха част от подземните й нива, с разположените в тях паркинги, без да ги компенсират с други. В резултат на това София се сдоби с една непоправимо осакатена спортна зала и множество други проблеми.