Бебето и съдията: Един закон, два аршина
Автор:Валя Ахчиева, euractiv.bg
Преди два месеца ви разказахме, как една майка и нейното бебе стояха заключени в стая с решетки на летище София. Те не са допуснати на територията на България, където е техният дом. На третия ден от престоя им в стаята с решетки, в една късна вечер получих клипчета, заснети с телефон, в които млада майка тревожно разказва, че не знае какво й се случва, а нейното 12-месечно бебе непрекъснато плаче. Майката търсеше помощ. Нашето разследване “Бебе в килия” отприщи вълна от човешка солидарност.
Жената е Катя Амие. Тя е родена е в Ливан, но от 20 години живее в България със статут на бежанец и се ползва с международна закрила. Тя е без гражданство, както и нейните родители, с които е пристигнала в България като едва 10-годишна. Цялото семейство получава статут на бежанци без гражданство още през 2001 г. След като учи и работи в България, Катя става майка. В края на декември 2019 г. се ражда Руейда, която е български гражданин по рождение, а Катя Амие е единствен родител на момиченцето.
През февруари 2020-а, майката и бебето отиват при роднини в една европейска държава. Там ги заварва пандемията. Връщат се в България почти след година, но българските власти ги затварят на летището, след като им изземат българските документи.
Цялата държавна машина се задействала зад гърба на майка и бебе, докато те са в чужбина. Без майката да бъде уведомена за това и да й се даде право да се защити. Агенцията за бежанците, Министерството на правосъдието и администрацията на Район „Красно село” в Столична община, много бързо са си свършили работата. Накрая район “Красно село” вписал в системата, че и майката и бебето са ливански граждани.
В хода на разследването си обаче получих документ от държавата Ливан, в който пише, че майката Катя Амие не е ливански гражданин. Този документ, подписан и подпечатан с безброй печати от ливанските власти, както и заверен от Посолството на Република Ливан в България, трябваше да приключи казуса. Да се върнат документите на майката и бебето и те да се приберат вкъщи в София.
Но нищо такова не се случи. Напротив! В момента майката Катя и бебето Руейда са в една европейска държава, приютени от роднини. Разговарях с Катя. Тя твърди, че заради това, че са без документи, здравните власти в тази европейска държава, отказват да ваксинират бебето със задължителните за него ваксини. Нямат достъп и до социални грижи. Майка и бебе са в хуманитарна криза по време на пандемия. Те са никои, някъде в Европа. Катя не иска да съобщим държавата, в която се намират, защото се страхува.
Българските власти не само не се извиниха и не върнаха документите на майката и бебето по административен път, което би било по-бързо и по-безболезнено, но и българският съд отказва да даде справедливост по този казус с бързо производство. Какво е това? Бавене? Протакане? Да се омаломощи майката? Да загуби надежда? А и колко време могат да живеят една майка и нейното бебе без документи?! И кой ще поеме отговорността?