Бебето и съдията: Един закон, два аршина

При този развой на събитията през последните два месеца, няма как да не направя аналогия с едно наше друго разследване за българско гражданство. Това на съдия Алексей Трифонов – председател на най-големия съд в България – Софийски градски съд. Точно преди една година ви показахме нашия филм – “Шпионски етюди зад завесата на Темида”. Показахме ви и как съдия Алексей Трифонов, който е роден в СССР, в град Курск, се завръща в България като малко дете заедно с родителите си – майка рускиня и баща българин. Той посещава българско училище, но едва, когато навършва 16 години, от Район „Илинден” в Столична община му съставят български акт за раждане. Алексей получава български паспорт 16 години след неговото раждане.

Как се прилага Законът за българското гражданство в два различни случая – този на бебето Руейда, родено в София и този на съдия Алексей Трифонов, роден в Курск?

Министерството на правосъдието е компетентният орган по българското гражданство. След като майката Катя Амие представи официален документ от компетентните национални власти на Република Ливан, че тя самата не е ливански гражданин, Министерството на правосъдието скорострелно промени предишното си становище и написа на Район „Красно село”, че бебето Руейда трябва да се счита за български гражданин, на основание чл. 10 от Закона за българското гражданство. Причината е, че детето е родено в България и не е придобило друго гражданство.

Какво направи Министерството на правосъдието по казуса със съдия Трифонов?

Най-напред от министерството, когато не знаеха за кого се отнася въпросът ми, дадоха категоричен отговор, описвайки правната уредба в България, че човекът по този казус не е български гражданин. След като се изясни, за кого се отнася въпросът ми, министерството загуби всякакъв интерес по този казус. Предишният министър на правосъдието Данаил Кирилов, дори каза пред мен в интервю, че не можели били да извършат проверка в Район „Илинден” и да дадат становище за българското гражданство на съдия Алексей Трифонов, защото служба „ГРАО” била под шапката на друго министерство.

По закон Министерството на правосъдието трябва да дава задължителни становища за общините по въпроса за българското гражданство. В случая с бебето Руейда, Министерството на правосъдието дава не едно, а три становища.

Но за съдия Алексей Трифонов, Министерството на правосъдието отказва да даде становище относно българското му гражданство. По симпатии ли дават там становища за българско гражданство?

Сега администрацията на Район „Красно село” отказва да се съобрази със становището на Министерството на правосъдието и не вписват в системата бебето Руейда отново като български гражданин. Кметът Росина Станиславова не иска да направи това. Бездейства.Много трудно открих кметицата за интервю. Тя не можа да даде смислен отговор на въпроса ми защо не изпълнява задълженията си по закон. Проучвала била документите все още. Две институции били давали противоречиви становища. От Министерството на правосъдието наистина били им написали, че бебето Руейда следва да бъде вписано, че е български гражданин, но от Агенцията за бежанците твърдяли, че бебето е ливански гражданин. Не знае ли кметът Станиславова, че Държавната агенция за бежанците не може да определя гражданството на когото и да е?!

Какво прави българският съд при двата казуса?

Една майка се обръща за помощ към българския съд, защото вече два месеца, тя и бебето и са в хуманитарна криза по време на пандемия – без каквито и да е документи, някъде в Европа. Чрез свой адвокат, майката Катя Амие пуска три жалби в Административен съд София-град. Едната жалба е срещу Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, втората е срещу Държавната агенция за бежанците, а третата е срещу кмета на Район „Красно село” – Росина Станиславова. Катя Амие поиска незабавно производство предвид тежката ситуация.

Административният съд на София е отказал да разгледа в незабавно производство незаконното действие на длъжностно лице в Район „Красно село”, както и бездействието на кмета на Район „Красно село” Росина Станиславова. Майката се надявала на съда да задължи кмета на Район „Красно село” да изпълни задълженията си по закон. Само че съдът отказва. Съдия Татяна Жилова от Второ отделение на Административен съд София-град отхвърля искането, намирайки го за недопустимо, защото това било индивидуален административен акт. Съдът приема, че майката Катя Амие е била уведомена със заповед на кмета Росина Станиславова за заличаванията и вписванията в Акта за раждане на бебето Руейда. Проблемът е, ченяма такава заповед на кмета Станиславова. Всички заличавания и вписвания в Акта за раждане на Руейда са станали зад гърба на майката и чрез вътрешно-служебна кореспонденция между Район „Красно село”, Агенцията за бежанците и Министерството на правосъдието.

Съдията е написал – обжалвайте заповедта на кмета! Но как да обжалваш нещо, което не съществува?! Вместо съдът да даде решение по казус с хора в хуманитарна криза по време на пандемия, съдът им създава поредната пречка в отчаяния им опит да притежават документи за самоличност, каквито имат всички останали хора. Това не е административно производство. Това е документално производство. Заличава се един човек. Не е ли равносилно това на убийство? По документи не си ли „убил” един човек?!

Съдът дори не иска да разгледа случая. Кой може да принуди кметът да изпълни законовите си задължения, ако не съдът?! Това не е ли административен произвол и отказ от правосъдие?!

Какво направи българският съд по казуса със съдия Алексей Трифонов?

Върховният административен съд, Шесто отделение, в състав с председател Наталия Марчева, макар че цяла година извършваше проверка относно българското гражданство на висшия магистрат, внезапно се отказа и не настоя Министерството на правосъдието да даде отговор – български гражданин ли е съдия Алексей Трифонов? Аргументът на Министерството да не извърши проверка беше, че самият съдия Алексей Трифонов не бил поискал такава проверка.