19min.media

Бедността не е повлияна от минималната заплата

01/02

Неравенствата, бедността и размерът на доходите са топ икономическите теми на нашето време, а реалността в България налага смислената дискусия за тях да върви с пълна сила. В този контекст Brain Workshop Institute организира конференцията Бедност и Доходи, проведена в софийския хотел Метрополитан.


Събитието беше открито от Султанка Петрова, заместник-министър на труда и социалната политика с модератор Владимир Сиркаров от Brain Workshop Institute. В дискусията участваха главният икономист на Българската банка за развитие Илия Лингорски, международният финансист и председател на АБВ Константин Проданов, икономистът от ИПИ Явор Алексиев, Иванино Донно от LR и зам.-деканът на ГГФ на СУ доц. Георги Бърдаров.


 Участниците в откритата дискусия очертаха драстичните регионални разлики, както и изказа твърдата си убеденост, че страната ни притежава всички ресурси да се справи с бедността и неравенствата. „Ако искаме да говорим за просперитет и бъдеще на българското общество, трябва да се обърнем с лице към бедността и да поведем битка за повишаване на доходите”, смята зам-министърът. Иванина Донно подчерта: “Големият проблем у нас е манаталитетът “стига ми толкова” . От моя опит в САЩ зная, че рецептата за успех и по-високи доходи е винаги да искаш повече качество, повече успехи, по-високи стандарти.” Явор Алексиев заяви: „Неравенство в България има, и да – то расте, но причината е не някакво масово обедняване. Ключовите фактори зад бедността в България са 2: образованието и заетостта. Но средната заплата в страната вече покрива 72% от „издръжката на живота” при едва 44% през 2008 г. Застрашените от бедност формират домакинства, съставени от нискообразовани и безработни възрастни, както и зависимите от тях деца, живеещи в малки населени места. Към тях можем да добавим и самотните пенсионери с ниски пенсии. Размерът на минималната работна заплата няма никакво значение за тях, защото само 30% от доходите на тези домакинства идват от труд. Тези хора не работят и в много отношения не отговарят на изискванията на съвременния трудов пазар. Провалът тук не е пазарен, а тясно публичен и е свързан с образователните и социалните политики, включително ученето през целия живот”.