Бюджетният излишък спада при висока инфлация: Чудо

Последните данни на Министерството на финансите по изпълнение на Консолидирания бюджет показват, че рекордните приходи от ДДС от внос и от корпоративен данък, които са следствие от увеличението на цените на суровините и са основен източник на инфлация, не могат да покрият растящите разходи, отбелязва най-авторитетният финансов журналист у нас Петър Илиев.

Финансовото ведомство информира, че по Консолидирания бюджет в края на май се очаква излишък 570 млн. лева – със 112,5 млн. лева по-малко от априлския. Вярно, че в сравнение със същия период на 2021-а сегашния майски резултат е с 710 млн. лева по-добър, но да не забравяме, че преди дванадесет месеца средногодишната инфлация инфлация по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) бе 2.3%, а поскъпването на храните, електроенергията и горивата бе с под половин процент. А сега – според данните за април средногодишния ХИПЦ е над 12 на сто.

Всъщност инфлацията и растящите цени на енергоносителите и другите суровини са един от основните източници, които пълнят държавната хазна. Това се вижда от данните за Държавния бюджет за април 2022-а (за май данните още липсват).

В априлските данни се посочва, че приходите от преки данъци са 2 2731, 8 млн. лева и са с 43, 3 млн. лева повече в сравнение със същия период на 2021-а. И това увеличение се дължи изцяло на ръста на приходите от корпоративно подоходен данък – с 68, 9 млн. лева.

Този ръст е напълно обясним, като се вземат предвид рекордните печалби само на енергийния сектор, заради взривообразното увеличение на цените. Той обаче се отразява отрицателно на доходите на населението и на тяхната покупателна способност.

Има намаление на постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица по трудови взаимоотношения с 24, 1 млн. лева и по извънтрудови взаимоотношения - с 31, 2 млн. лева. И това въпреки увеличението на минималната работна заплата с 9.2% от 650 лв. на 710 лева.

Вярно е, че влияние върху този спад оказват данъчните облекчения за деца и удължения срок за подаване на данъчните декларации, но все пак… Година по-рано точно тези данъчни приходи отчитаха годишен от десетки милиони левове.

Ролята на инфлацията за резултатите на бюджета най-ясно се вижда от данните за приходите от ДДС. Постъпленията от ДДС от внос се увеличават с 764,1 млн. лв. (58, 7 %) в сравнение със същия период на 2021 г. И причините за този значителен ръст са ясно и точно обяснени

„Увеличението е най-значително при внос на горива, промишлени доставки, потребителски стоки, храни и транспортно оборудване. Влияние върху постъпленията от ДДС от внос оказват цената на суровия петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление(черни, цветни метали и др.), курса на щатския долар спрямо еврото“, пише Министерството на финансите.

За сметка на това ръстът на постъпленията от ДДС от сделки в страната е само 7, 8 млн. лева или 0, 3 процента. И това при над 12% инфлация.

При това априлският годишен ръст на тези бюджетни постъпления е над 25 пъти по-нисък от мартенския (7, 6%). И логичното обяснение за това е намаляването на покупателната способност на населението, което удря по оборота, при който спадът е толкова голям, че не може да бъде компенсиран от бързото увеличение на цените.

Впрочем, през същия период на миналата година, когато инфлацията бе в пъти по-малка, годишният ръст на ДДС приходите от вътрешни сделки с бе 523, 8 млн. лева или 21, 4 процента.

При всички тези сравнителни данни може да се направи прогноза, че ако ръстът на инфлацията не бъде овладян, в средата на годината увеличение на приходите от ДДС от вътрешни сделки въобще няма да има. Дори има опасност точно този приход за хазната да започне да отбелязва спадове.

Другият основен стълб на отчитания, макар и намаляващ бюджетен излишък е добре познатият резерв на хазната – капиталовите разходи. От запланираните 3 014 млн. лева към края на април са похарчени едва 281, 7 млн. лева или 9, 3 процента.

Година по-рано от запланирани 2 435, 9 млн. лева капиталови разходи към края на април са били похарчени 374, 3 млн. лв. или 15.4 процента. А правителството се заканваше, че 2022-а ще годината на големите инвестиции, които да гарантират невиждан икономически растеж, пише в анализа си П. Илиев.

Кирил Пламенов