Бизнесът в шок от плановете на ДАНС да му внедрява агенти

Идеята на правителството ДАНС да може да внедрява агенти в частни фирми и държавни институции без знанието на ръководителите им очаквано предизвика остра съпротива от страна на бизнеса.

"Смущаващото в тези текстове е, че отсъства съдебният контрол, което ще влоши бизнесклимата у нас. Използването на специални разузнавателни средства (СРС) се разрешава от съда, а внедряването на агенти ще става без знанието и съгласието на ръководителя на фирмата, а защо не и на някоя партия”, коментира Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал у нас.

Според предложените от премиера Бойко Борисов и контраразузнаването промени в Правилника за прилагане на Закона за ДАНС, публикувани на сайта за обществени консултации strategy.bg, тайни агенти ще бъдат внедрявани в институции, фондации и фирми без знанието на ръководствата им.

Агентите ще могат да бъдат внедрявани сред адвокати, одитори, художници, счетоводители, архитекти и други свободни професии.

 Освен това ще могат и да вербуват техни "колеги", които вече са на щат в съответните фирми или институции.Това ще е много сериозна промяна, която ще даде значителни нови правомощия на ДАНС, чийто граждански контрол е много слаб. В момента за да може ДАНС да вкара служител на агенцията на прикритие, трябва да уведоми и да получи съгласието на шефовете на съответните фирми и ведомства.

Велев обясни пред Нова, че дори предлаганите изменения да не бъдат приети, тяхното обсъждане плаши и прогонва потенциални инвеститори.

Предлаганите промени повдигат куп въпроси около функционирането на агентите под прикритие. Не е напълно ясно как те ще бъдат назначавани без уведомяването на ръководителите при положение, че в държавната администрация се минава през конкурси, а в частните фирми са много важни личните контакти.

Не е ясно и какво ще стане, ако даден шеф на фирма или ведомство не хареса качествата на агента и откаже да го назначи на работа.

 ДАНС е агенция към Министерския съвет и на практика единственият лост за граждански контрол на дейността ѝ е парламентът. Повечето заседания на ресорните комисии, на които се обсъждат въпроси около работата ѝ, обаче се затворени.

 Според мотивите на предлаганите промени "липсата на правна възможност за организиране на прикритие в структури без съгласието на съответния ръководител може да създаде затруднения и пречки за своевременното придобиване на информация, необходима за защита от посегателства, насочени срещу националната сигурност, особено в повишената и отчетена в световен мащаб опасност от терористични атаки и повишена активност на разузнавателните служби на държави от т.нар. трети свят".