БНБ с предупреждения за еврото: Докладът

"Изследването на степента на реална  конвергенция на България показва, че към текущия момент страната като цяло не е напълно готова за членство в ИПС [икономически и паричен съюз]. Ниското равнище на доходи в България спрямо еврозоната, което се дължи главно на по-ниска производителност на труда, създава рискове от възникване на специфични за страната икономически шокове." Това пише на страница 50 в работната версия на анализа на БНБ за ефектите от въвеждане на еврото, която е била внесена в парламента.

На страница 80: "Недостататъчно високата степен на реална и номинална конвергенция спрямо средните нива за еврозоната, както и по-пряката и по-бърза трансмисия на паричната политика на ЕЦБ създават предпоставки общата парична политика в паричния съюз в повечето случаи да бъде неподходяща за България."
На страница 83 много важен цитат за фискалната дисциплина:

"Поради относително по-ниския реален лихвен процент в България спрямо средния за еврозоната, както и поради разхлабване на бюджетното ограничение на правителството, вследствие на ограничаването на дисциплиниращата роля на финансовите пазари от покупките на ДЦК от страна на НЦБ, прекомерно експанзионистичната парична политика на ЕЦБ за условията у нас би могла да създаде стимули за прекомерно увеличение на правителствените разходи и кредитирането."

След това БНБ подчертава, че присъединяването в еврозоната "е вероятно да намали стимулите за провеждането на дисциплинирана фискална политика, която България поддържа в режима на паричен съвет”.

Ето и един важен цитат за инфлацията от стр. 112: "В допълнение към гореизброените ефекти, произтичащи от структурна промяна в трансмисионния механизъм за българската икономика в среда на количествени улеснения, влизането в еврозоната ще се отрази и в първоначално значително увеличаване на ликвидността в банковата система на България по линия на свиване на регулаторно дефинирания размер на депозитната база, върху която се начисляват задължителните минимални резерви, както и по линия на същественото намаление на ставката на задължителните минимални резерви. Освободената ликвидност е предпоставка за допълнително понижение на лихвените проценти по депозити и кредити в страната спрямо нивата им преди присъединяването към еврозоната.

В тази връзка би могло да се очаква, че в икономиката ще се създадат стимули за увеличение на кредитирането, насърчаване на потребителското търсене и съответно натиск към повишение на потребителските цени." Това в прав текст потвърждава друг риск, който от ЕКИП сме отбелязвали неведнъж, и доц. Димитър Чобанов подробно описва в анализ, който публикувахме февруари тази година.

За финал, БНБ предупреждава и за потенциални рискове относно конкурентоспособността на страната. На страница 123: "Приемането на еврото в България е потенциален източник на рискове за ценовата конкурентоспособност на експортно-ориентирания сектор на икономиката по линия на възможността провежданата от ЕЦБ паричната политика да не е оптимална за България и по този начин да се стигне до натрупване на дисбаланси в икономиката."

Версията на анализа на БНБ е работна (и съответно недовършена), защото засега само частта на централната банка изглежда да е готова, някои части от анализа са отговорност на МФ", пише топикономистът Г. Вулджев.

Илиян Костадинов