БНТ пак ни взе за мезе с Лачените обувки...
Разликата между тъпата и умната пропаганда е, че първата лъщи. Като лачени обувки от изкуствена кожа. И като Лачените обувки на българското кино - добре замислено, но лошо изпълнено, особено пък с думи предаване. А и със заглавия... Естествено, за класацията на 100-те филма в 100-годишната история на бг киното, могат да бъдат обвинени зрителите. Само че, когато въпросът не е отворен, а заглавията са зададени вината е на този, който дава баницата. Десето място за Ники Илиев и Живи легенди (при Тютюн като №13 и Момчето си отива на 19-а позиция) - това е повече от нелепо. Значи, някой е трябвало да помисли как да се гласува - например: 1 път от 1 IP. По-грозно обаче е друго!
Само с нагласяване Писмо до Америка - посредствен и пълен с клишета, лошо осъществен филм на претенциозната Иглика Трифонова - любимата приятелка на вицепремиера Меглена Кунева, може да бъде 26-и - веднага след Дами канят и Топло. Но далеч преди филми като Рицар без броня (Сребърен лъв във Венеция - най-високото признание за бг филм + наградата в Москва за Олег Ковачев), Цар и генерал (наградата в Карлови Вари за Наум Шопов), като Мъжки времена, Преброяване на дивите зайци и От нищо нещо, преди Комбина, Бариерата и С дъх на бадеми, преди оставените буквално досами 100-ата последна позиция европейски филми Мъже в командировка и Най-дългата нощ.
Пък и - за тези, които ще ни обвинят в академизъм, преди Мисия Лондон. Ако се мери зрителската любов, защо Мисията събра 400 000 българи в кината, а Писмото - десетки пъти по-малко, пък е 30 позиции по-високо? Или просто анкетата на БНТ не е истинска, а тъпо нагласена?!
И още, което е по-важно: коментарите зад кадър за филмите изобилстваха от политическа натовареност.Сякаш не ставаше въпрос за кино, за изкуство изобщо.
Няма нищо по-доказващо неизбитото комунистическо мислене от това да се търси навсякъде и във всичко партийност, когато в нормалните човешки послания на изкуството се търси единствено и само идеология - не художествена стойност. Ефектът от цялата работа е обратен - младият зрител открива добрата страна на соца и заплюва хунвейбинщината. Защото срещу онези филми от онова време от 25 години няма нищо.
Точно това правеха онези, които уж критикуват днешните следовници на титанки на мисълта като Севда Шиш., приета да учи висше образование заради турската квота на комунистическия режим в университета, влязла в управата на БНТ под крилото на ДПС, а напоследък присъдружна на разградската фолклорна група на Америка за България.
Това всъщност е най-голямата обида за създателите на филмите! Но трябва интелект - а то значи разбиране в превод от латински, за да бъде... разбрано. И Боян Папазов, който не може да бъде обвинен в комунистически пристрастия, им го каза - единственият ни умен филм след 10 ноември 1989 г. Урок го няма в 100-те. За разлика от Живи легенди и Писмо до Америка, за разлика от тоталния провал Номер 1 и т.н.
Хубава работа, ама българска, както се казва. Лошото е, че се прави с милиони, взети от джобовете на данъкоплатците.
Подигравката с българското кино и неговия век може да бъде сравнена само с една тема във Факултета по журналистика от 70-те с нашия занаят и с изкуството едновременно: "За партийността в картините на Шишкин".
Вярно излиза, че няма разлика между стария и младия глупак!
автор: СЛАВА