БСП и ГЕРБ изравнени, Бареков бие РБ
5% подкрепа получава движение "България без цензура", заедно с ВМРО и
Земеделския народен съюз, според данните от последното проучване за
обществено-политическите нагласи на Института за модерна политика.Така
на практика, макар и извън парламента, движението на Бареков се оказва
трета политическа сила - след БСП и ГЕРБ, като печели повече подкрепа и
от ДПС, и от Реформаторския блок, които събират по 4,8%. Тествани
поотделно, "България без цензура" получава 3,5% (което сочи потенциал и
за самостоятелно влизане в парламента), а ВМРО 1,3 %.
Другата непредставена парламентарно формация, която има потенциал да
преодолее 4-процентната избирателна бариера е Реформаторският блок (ДСБ,
СДС, ДБГ и др.).Той регистрира 4,8 % подкрепа от общия брой на
респондентите. Публично заявеният политически съюз на движението на
Николай Бареков "България без цензура" с ВМРО и Земеделския народен съюз
е първата политическа извънпарламентарна сила.
В предходното изследване двете политически конфигурации - "България без
цензура"-ВМРО-ЗНС и Реформаторския блок - бяха с разменени позиции.
Хипотезата за известното изоставане на реформаторите, както сочат
данните от декември е, че влияние върху подкрепата за Реформаторския
блок оказват разцепленията, свързани с напускането на партия "Зелените"
(която в настоящото изследване регистрира самостоятелна подкрепа от 0,8
%) и партията "Синьо единство". Друг фактор, който вероятно оказва
влияние в тази посока е трансформирането на Реформаторския блок от
гражданска платформа в традиционна партийна коалиция, обясняват
социолозите.
Декемврийското проучване на социологическия екип на Института за модерна
политика регистрира лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от
ГЕРБ. БСП получава подкрепата на 21,2 % от общия брой на респондентите,
а ГЕРБ 21.0%. Разликата от 0.2 % обаче е пренебрежимо малка и на
практика потвърждава изравнените позиции на двете политически сили,
регистрирани и в проучването от ноември. Въпреки сътресенията в ГЕРБ,
свързани с напускането на депутати от парламентарната група, и натискът,
който антиправителствените протести продължават да оказват върху
управляващите, на този етап не се наблюдават устойчиви тенденции на спад
или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ. Те са по-скоро в условията на
"позиционна война", отколкото в политическо настъпление или отстъпление,
посочват от Института за модерна политика.
ДПС регистрира подкрепа от 4,8 % от общия брой на респондентите. Паритет
се регистрира между двете националистически партии – "Атака" и НФСБ,
които получават подкрепата на по 1,9% от общия брой на респондентите. От
останалите политически формации, които се явиха в последните
парламентарни избори, изследването регистрира наличието на електорална
подкрепа (в процент от общия брой на респондентите) за непартийното
Движение "Модерна България" – 1.0 %, партията на Светльо Витков "Глас
народен" – 1.0 %, партия "Зелените" – 0,8%.
Почти половината от респондентите – 48,6 %, смятат, че в момента
България се нуждае от предсрочни парламентарни избори. Малко повече от
една четвърт – 26,9% не одобряват предсрочния вот, докато 24,5 % от
анкетираните не могат да преценят кое е вярното решение за страната в
настоящата политическа ситуация.
57,3 % от респондентите декларират готовност да гласуват, ако изборите
се провеждаха към момента на настоящето проучване. 20,7 % не биха
гласували, а 22,1 заявяват, че не са решили дали да гласуват.