Бутат банковата тайна с бюджета

"Параграф 22 – „банкова тайна“

В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на РБ (по вносител – Министерски съвет) има един параграф 22 (вероятно номера е по случайност), чрез който Министерството на Финансите предлага промяна на Закона за кредитните институции (т.е. банките), засягайки банковата тайна.

Какво е банкова тайна?

Съгласно Закона за кредитните институции, чл.62, ал.2: „Банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката.“

Идеята е да може по-лесно т.нар. банкова тайна, без доказателства пред съд, да падне при условие, че едно лице дължи данъци на НАП. Може да дължи 300 лева, но отново, ако публичния изпълнител от НАП (служител, отговорен за принудително събиране на задължението ви) и съответния директор на териториалната данъчна дирекция решат, че ще искат от съда за съответното лице да падне банковата тайна, то да могат да го направят без да събират доказателства, които да представят пред съда.

Сега, да предположим следното. Представете си, че публичния изпълнител от НАП взима заплата 1500 лева.  Вие имате неплатен данък от 300 лева преди 2 години. Публичният изпълнител ви е набелязал и предлага на неговия директор от ТД на НАП да искат от съда да отпадне банковата тайна по отношение на вас.  Именно това е предвидено в новата поправка на Закона за банките. До сега, ако вие дължите тази сума като неплатен данък, НАП може да Ви наложи запор по всички сметки във всички банки и последните информират за това НАП. Но сега с поправката на закона, НАП ще искат да знаят, в коя банка колко пари имате и какви операции сте имали по сметката като движение.

И защо им е тази информация, след като и до сега можеха да налагат запори и да бъдат информирани за събираемостта?!

Да продължим с примера. Ако се окаже, че по сметките ви имате над 150 000 лева във всички банки и месечно работодателя ви превежда около 6 500 лева, би могло публичния изпълните и неговия шеф да ви завидят и чисто хипотетично да започват да ви изнудват или да ви заплашват с актове за неплатени данъци. Те ще бъдат изключително улеснени с информацията за наличностите по сметките на клиентите – за кои си заслужава да се „притискат“ и за кои не!

Министърът на финансите каза пред Комисията по бюджет и финанси, че това било европейска директива. И тук искам да отбележа няколко неща:
1. Европейската директива е 2010/24/ЕС и е от 2010 година, т.е. тя е транспонирана в българското законодателство от 01.01 2012 година (така пише в самата директива).
2. От 01.01.2012. ако не бяхме транспонирали някой член или параграф за 10 години щяхме да имаме множество предупреждения, дори наказателни процедури. До сега не съм чул да има такива.
3. Да допуснем, че сме „по-католици от папата“. При транспониране на директива се изисква: обществено обсъждане (такова няма), в конкретния случай становища на БНБ и Асоциацията на банките в България, други заинтересовани страни (такива няма); липсва оценка на въздействието и такава за нормативно съответствие.
4. Къде е анализа на МФ за увеличаване на събираемостта чрез предложения параграф 22?", пише икономистът Любомир Каримански.