Червената нишка: Откъде идва популярната фраза

Японците имат древно поверие, че хората, които са предопределени да се срещнат, са свързани с червена нишка за малкият пръст. Тя е невидима за човешките очи и свързва двама души независимо от времето, обстоятелствата и мястото. Тази нишка може да се заплете или обтегне, но никога не може да се скъса.

В легендата се разказва за един старец, който живее на Луната. Той излиза всяка нощ, за да потърси измежду душите онези, които са предопределени да се свържат помежду си на земята. Когато открие тези души, старецът ги връзва с червена нишка за кутретата, за да не се изгубят.

Но най-популярната легенда, която се разказва в повечето японски домове е следната:

“Някога, много отдавна един император научил, че в една от провинциите на неговото царство живеела една могъща вещица. Тя можела да види червения конец на съдбата.

Императорът изпратил хора да доведат вещицата в двореца.

Когато тя се явила пред него, той и наредил да проследи червената нишка, която е вързана за малкият му пръст и да доведе жената, която трябва да стане негова съпруга. Вещицата приела молбата и започнала да проследява червената нишка, която тръгвала от пръста на императора. Така тя стигнала до един пазар. Там една бедна селянка с дете на ръце продавала продукти.

Вещицата завела младата селянка в двореца и казала на императора:

- Тук свършва твоята червена нишка.

Императорът, когато чул това си помислил, че се подиграват с него. Толкова се разгневил, че наредил да хванат вещицата и да я обезглавят. А младата жена изритал навън, детето паднало от ръцете й, огромна рана се отворила на челото му.

Много години след това дошъл момента, в който императорът трябвало да се ожени. Неговите съветници му предложили да вземе за жена дъщерята на един генерал.

Императорът приел предложението. Дошъл деня на сватбата, младоженката влязла в храма облечена с красива рокля и воал, който покривал лицето й. Когато повдигнала воала си красивото й лице имало един голям белег точно отпред на челото.”

Накратко казано, според това предание, червеният конец на съдбата е невидимата нишка, която ни свързва с всички онези хора на земята. Тя е тази, която ни събира един с друг, въпреки трудностите. Никога не можем да знаем, с кого ще се срещнем по земния ни път.