Чия е баклавата? Турция и Азербайджан се карат в ЮНЕСКО, а тя е иранска

Многопластовият сладкиш, чийто произход е предмет на спорове между османската, гръцката, арменската, персийската, както и по-широките близкоизточни и балкански традиции, отново се оказва в центъра на спор за културно наследство, пише eualive.net.

В любопитен обрат на културната дипломация Турция и Азербайджан внесоха съвместна номинация в ЮНЕСКО за вписване на традиционните знания и практики, свързани с приготвянето на баклава (пахлава в Азербайджан), в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството за 2026 г.

Многопластовият десерт, чийто произход се оспорва от представители на османската, гръцката, арменската, персийската, както и на по-широките близкоизточни и балкански кулинарни традиции, сега е в центъра на нов спор за културно наследство. Защото малко неща символизират „споделената история“ така добре, както спорът кой има право официално да се гордее с тънките кори, ядките и сиропа.

Уроци от предишни кулинарни спорове

Историята показва, че подобни кандидатури рядко минават без противоречия. През 2014 г. Армения успя да впише лаваша в списъка на ЮНЕСКО като израз на своята култура, което предизвика остра реакция от Азербайджан. В резултат през 2016 г. беше направено многонационално вписване, което обхвана традициите за приготвяне на плосък хляб в Азербайджан, Иран, Турция и други страни, без да предоставя изключителни права на никого.

Подобен случай имаше и с украинския борш. През 2022 г. Украйна получи спешна защита от ЮНЕСКО за културата на приготвяне на борш заради заплахите, породени от войната. Русия обаче осмя решението и настоя, че супата от цвекло е част и от нейното наследство, превръщайки кулинарния спор в дипломатически.

Още сега кандидатурата на баклавата предизвиква коментари в Гърция, където тя се възприема като своеобразен отговор на гръцките претенции към десерта. Това отново показва, че споровете за кулинарното наследство могат да бъдат също толкова „лепкави“, колкото и самата баклава.

Защо това е важно и какво предстои

Популярността на баклавата в множество държави показва как вписванията в списъците на ЮНЕСКО се превръщат в повод за национална гордост, инструмент на културното влияние и понякога източник на ревност, без обаче да създават монопол върху дадена традиция.

Очакват се оживени реакции от други държави, които също претендират за връзка с десерта, множество медийни закачки и вероятно нови съвместни инициативи за популяризиране на тюркската кухня.

В крайна сметка, независимо дали ще бъде вписана или не, баклавата напомня, че най-ценните културни съкровища са създадени, за да бъдат споделяни – най-добре с чаша кафе. Само не казвайте „турско кафе“, ако сте в гръцки ресторант, освен ако не искате да влезете в спор със сервитьора.

Снимка: Шамфъстъклия баклава от Газиантеп (Уикипедия).

Мария Пенчева