Чия касичка ще стане чистотата?

Каквото и да ви говорят, става дума за пари. Тази позната фраза има цифрово изражение от стотици милиони левове, когато се отвори разговор за чистотата в София. Както се шегуват хората в двумилионния град, “софийска чистота” е нещо като дървено желязо. Такова животно нема, както биха казали шопите. А докторите на науките като софийския кмет си имат сложна дума за такива несъществуващи неща – “оксиморон”.

През последните години фирмата Новера, която чисти боклука, умишлено е водена от общината към големи загуби, за да изпадне във финансов недоимък и да може да се купи на по-ниска от реалната цена. На нея й се плаща за единица извозена смет и въпреки всички колебания на цените, ставката де факто остава непроменена от времето на Софиянски.

Ако някога провежданият вече втора година (и все неуспешно) конкурс за нов чистач на 5-те големи района има победител, той ще иска поне 40% повече. 

Общината има странна позиция в тази криза. Тя от една страна не може да проведе конкурса и 1 март ще бъде вторият годишен срок, който изпуска. От друга страна, при пресяването на кандидатите австрийците от Заубермахер са спечелили с доста по-висока цена от сегашната.

Желаещите да чистят панелните комплекси са били задължени да подпишат, че 7 години няма да променят условията. А те са най-меко казано странни. Например зададената от Бойковата администрация котировка на нафтата над 2,50 лева (!!!) на литър. Което едва ли би устройвало някого, освен Лукойл. Не и данъкоплатците.

По процедурата на скандалния конкурс есетствено веднага е заведен контраиск от кандидата Титан, декласиран заради “дъмпинг”.

Друг съществен детайл е написването на документите за конкурса така, че фирми на консорциум, чието име започва с “Нов” и завършва на “ера”, да не могат да се явят. Не е случайно, че три от въпросните фирми вече внесоха в съда искове срещу общината. И ще я изправят пред екологична и епидемийна катастрофа, ако решат да си вдигнат 30 000 кофи, както 19’ предупреди още през декември.

Преди да се изказва неподготвен или за заблуда на противника, че му пречат докладът на ЕС и Вълка, кметът е редно да е проучил, че миналата година изтече концесията само за 5 от 24-те района на София. И да е направил нещо по въпроса.

Какъв е “гениалният” план на Общината за справяне с проблема. Да се създаде мегакомпания под контрола на кмета и общинския съвет, доминиран отново от него. Тя да затвори кръга от сметосъбирането до обработката на боклука в специален завод.

Не се чудете, че за броени седмици заспалата ( когато я попитахме през декември кой ще чисти Люлин, Младост, Обеля, Овча Купел и Триадица) администрация изведнъж тръгна да оферира изкупуване на Новера. Даже послъга, че преговори отдавна се водели.

След 3 и половина години бездействие изведнъж кметството скочи да създава и завод за боклука. Само мимоходом съобщаваме, че според заместника  на Бойко – Минко Герджиков заводът ще струва поне 150 милиона евро. А ако го бяхме почнали с встъпването на Борисов в длъжност преди 3 и половина години, разчетите сочеха 110 милиона.

Кой ще плати сметката за изчакване от 40 милиона евро? Ами, софиянци с рязко повишените и тази година свои местни данъци, разбира се!

А виновната заместник – кметица по чистотата Мария Бояджийска, вместо да бъде уволнена, ще продължи да се крие дори от общинския съвет и да реве на оперативки.

Нейното поведения и това на началника й нагледно показват, че целият въпрос всъщност не е как живеят хората в двумилионния град. А е кой ще контролира всичките огромни средства от стотици милиони годишно, хвърляни за чистотата – част от тях на практика безотчетни.