Чиста ли е журналистика, която препира интересите на казионна организация?

Когато едновременно си журналист в медия и член на неправителствена организация? Къде свършва журналистиката и започва личният интерес? Когато четем журналистически материал, очакваме да знаем кой стои зад него и има ли авторът пряка връзка с темата, организацията или хората, за които пише. Именно затова случаят с Ивайло Илиев повдига съвсем логични въпроси. На сайта на въпросната медия той е представен като журналист, редактор и фоторепортер. В същото време Националният младежки форум посочва Ивайло Илиев като член на Управителния съвет на НМФ. Тук въпросът не е дали човек може едновременно да бъде журналист и активен участник в гражданска организация. Разбира се, че може. Въпросът е дали тази връзка е достатъчно ясно заявена пред читателя, когато същият човек пише по теми, пряко свързани с организацията, в чието управление участва. Къде е границата между журналистическото отразяване и представянето на позиции на организация, с която авторът е пряко свързан? Когато член на един от органите на НПО пише, в качеството си на журналист/редактор, по теми, свързани с основната тематика на въпросното НПО, не е ли редно читателят да знае това ясно? И ако журналист отразява тема, по която едновременно е и заинтересована страна, достатъчно ли е просто под материала да стои името му? Това са въпроси за прозрачността, професионалната дистанция и доверието в журналистиката. Защото независимостта не се доказва с определение под името. Тя се доказва с ясно разграничаване на ролите и с откритост към аудиторията. А когато тези роли се преплитат, читателят има право да го знае.

Екип на 19 минути